Джек Слейд - Животът ти или блондинката, Ласитър

— Те ще се питат къде съм аз, къде са помощниците ми — продължи шерифът. — Не може единствено палачът да води осъдения.

Но Ласитър не го слушаше. Беше му хрумнала нова идея и той без съжаление се отказа от старата. Това беше последната му възможност.

Четиримата помощници злобно се ухилиха, доколкото им позволяваха натъпканите в устите им кърпи. Бяха убедени, че Ласитър и русата красавица няма да се измъкнат живи от града. Трябваше да стане чудо, за да успеят.

Ласитър отвори вратата на килията.

— Елате с мен, шерифе! — каза той на пазителя на закона. — И не се поддавайте на глупави мисли. Ще правите само това, което ви казвам, иначе край с вас!

Шерифът спокойно се усмихна.

— Но край и с вас, Ласитър. Много добре го знаете.

Ласитър безгрижно кимна.

— Разбира се, шерифе. Но съм твърдо решен да доведа нещата докрай. Щом веднъж започна нещо, нямам навика да се отказвам.

И той размаха револвера си.

— Елате с мен в офиса. Там ще ви обясня всичко.

Шерифът въздъхна и тръгна пред Ласитър. Помещението беше полутъмно. Навън се блъскаше и шумеше навалицата. Викове пронизваха топлата вечер. Имаше много пияни.

— А сега какво, мистър Ласитър? — попита Стюдмън. — Нека чуем новия ви план.

— Тръгвате с мен до вратата — обясни Ласитър. — После излизаме навън. Арч Колеман и Хуанита остават вътре в офиса и наблюдават. Ако кажете и една излишна дума, ще получите куршум в гърба. Ясен ли съм?

Шерифът мрачно кимна. Ласитър отново почувствува, че мъжът срещу него му е съюзник. Но не можеше да бъде докрай сигурен.

— Трябва ли да кажа нещо на тълпата?

— Че току-що е пристигнал представител на губернатора. Вземете някое служебно писмо от бюрото си. Вие сте интелигентен човек, шерифе, и все ще успеете да ги баламосате.

Шерифът бръкна в чекмеджето на бюрото си и извади лист хартия с много печати по него. После сериозно погледна Ласитър.

— Поемате голям риск.

— Целият живот е риск, шерифе — отговори спокойно той. — Да вървим! Напрегнете се малко и излъжете онези глупаци отвън.

Един до друг, двамата излязоха навън. Шерифът се изправи в целия си ръст и размаха хартията. Тълпата бързо утихна.

Ласитър не усещаше и най-малко вълнение. Ръцете му бяха студени като лед. Беше заложил всичко на карта и трябваше да издържи докрай, дори ако това му струва живота. Защото беше твърдо уверен, че приятелят му Арч Колеман не е убиец, макар че не знаеше подробностите около случая. Нищо не можеше да обори това му убеждение.

— Хей, шерифе! — извика един пиян мъж. — Какво става? Няма ли най-после да обесите този негодник? Откога чакаме, по дяволите? Май и на теб не ти е чиста работата. Всички знаем, че беше приятел на осъдения. Но не би трябвало да му помагаш, защото съдът установи, че е виновен. Свидетелите го доказаха!

Ласитър хвърли бърз поглед към шерифа. Той слушаше с неподвижно лице, стиснал зъби, за да не се нахвърли върху пияния.

— Нещата се промениха — извика шерифът, когато глъчката утихна. После посочи Ласитър и спокойно продължи: — Това е мистър Марк Шърман, който само преди час пристигна от Феникс с пълномощия от губернатора. Ето документите му, можете да ги видите. Макар че това е напълно излишно. Мистър Шърман ми съобщи, че присъдата временно е отменена. Ще бъде проведено повторно разследване. Арч Колеман е подал молба до губернатора.

Шерифът направи многозначителна пауза. Хората го гледаха мълчаливо. Бързо се смрачаваше. После шерифът отново посочи Ласитър.

— Мистър Шърман ще ви разясни случая. Чуйте какво има да ви каже!

Ласитър неволно се усмихна. Този Стюдмън беше ловък мъж. Набързо беше прехвърлил отговорността върху самия него. Ходът му беше изключително умен. Ласитър все повече се убеждаваше, че шерифът е негов съюзник. Макар че не му даваше никакви доказателства за това.

С висок глас Ласитър заговори:

— Дами и господа, вашият шериф има право. Скоро ще започне ново разследване на случая. Ще го води лично мистър Самърс, върховният съдия на щата. Очаквам го тук след два-три дни. Това е всичко засега.

Някой в тълпата гневно изкрещя:

— Защо е всичко това, мистър? Само богатите могат да си позволят да ги свалят от бесилката в последния момент!

Друг се присъедини към него.

— Всичко е ясно, хора. Богаташите и политиците се поддържат. Така си е открай време!

Дълбоко в себе си Ласитър признаваше, че мъжът има право. Но сега не беше моментът да се дискутира този въпрос.