Ласитър сухо каза:
— Не ти ли го предрекох още преди време, Мълиган? Спомняш ли си? Казах ти, че ще се срещнем под бесилката.
Мълиган презрително се изплю.
— Върви по дяволите, Ласитър! Никой не може да докаже нещо срещу мен. Не разбирам какви глупости приказваш…
В този миг от офиса излезе Рио Сардоне. На гърдите му блестеше значката на помощник-шериф. Той пристъпи към тях и сериозно изгледа Мълиган.
— Преди минути бях назначен за заместник-шериф — обясни той. — И първата ми служебна задача е да арестувам мистър Ред Клайд Мълиган.
С Мълиган беше свършено. Той разбра това и без съпротива се остави в ръцете на Рио.
Хуанита пристъпи към Ласитър и се усмихна.
— Сърдиш ли ми се още?
— Никога не съм ти се сърдил, Хуанита.
— Беше глупаво от моя страна, нали?
— За какво говориш?
— Толкова се тревожех за теб. Затова просто яхнах един кон и потеглих. После в ранчото веднага попаднах в капана.
Ласитър леко я целуна по бузата.
— В нищо не те упреквам, мила.
Тя се усмихна през сълзи и страстно го целуна по устните.
— Гуеридо… — прошепна тя.
Той погледна през рамото й на север и забеляза безмълвната редица на индианските воини. Те бяха застанали на възвишението край града и изглежда очакваха нещо.
— Ще тръгнеш ли скоро на път? — попита Хуанита.
Ласитър се усмихна и погали пищната руса коса. Тя все още носеше тясната прозрачна риза, която подчертаваше съблазнителните й форми.
— Какъв отговор очакваш? — попита нежно той.
Хуанита сведе очи.
— По-добре не ми отговаряй, амиго. Така ще си спестиш една лъжа.
Мъжът и жената продължаваха да стоят един до друг насред площада, забравили всичко около себе си.
Когато наблизо се чуха стъпки, двамата стреснато се извърнаха. Зад тях стоеше Арч Колеман.
— Няма ли да влезете вътре? — попита усмихнато той. — Там има хора, които много искат да ви благодарят за всичко, което сторихте. Защото ако не бяхте дошли навреме, аз щях да съм увиснал на бесилката.
Ласитър отново погледна към възвишението северно от града. Апачите чакаха.
— Първо трябва да благодарим на индианските воини, Арч, — каза той. — Те си търсят нова родина. Не можеш ли да направиш нещо за тях?
— Що за хора са те, амиго? — попита замислено Колеман.
— Хора като мен и теб, Арч — отговори Ласитър. — Лошата съдба ги е изхвърлила от влака на живота, но не са лоши хора. Търсят място, където да се заселят. Би ли могъл да им помогнеш?
Арч Колеман решително кимна с глава.
— Да, намерих нещо за тях. На около двайсет мили северно оттук има прекрасна долина. После ще ти напиша документ за дарение. Ще ти начертая и плана й. Там е същински рай.
Ласитър се метна на първия кон, който му попадна пред очите, и се понесе в галоп към очакващите го индианци.
Гордо и воините му едва сдържаха нетърпението си.
— Вие направихте много за мен — заговори направо Ласитър. — Затова съм ви много благодарен. Опитах се и аз да сторя нещо за вас. Ще имате нова родина, апачи! Това е великолепно място, с вода и всичко необходимо. Арч Колеман ми подари тази долина.
Гордо, наречен Ел Ренегадо, се усмихна с присъщата за него тайнственост.
— Нима ни я подаряваш просто ей така, Ласитър? — усмихна се той. — Това не се среща често сред белите хора…
Ласитър вдигна ръка за поздрав и обърна коня си към града.
— Чакайте ме тук! — извика той. — Скоро ще се върна.
И се понесе в буен галоп към града.
— Какъв мъж! — произнесе с възхищение Гордо. — Самият Маниту го изпрати при нас.
Воините му кимнаха в знак на одобрение. Долу на площада русата мексиканка нетърпеливо очакваше любимия си.
— Тази долина… — започна нерешително тя. — Много бих искала да я видя. Знам, че няма да останеш завинаги при мен, гуеридо. Но нека поне още няколко дни бъдем щастливи заедно…
Ласитър се наведе и нежно я целуна. Очите й бяха пълни със сълзи.
— Да, гуерида… — произнесе тихо той.
© Джек Слейд
© 1992 Ваня Пенева, превод от немски
Jack Slade
Сканиране, разпознаване и начална редакция: vens, 2009
Издание:
Джек Слейд. Животът ти или блондинката, Ласитър
„Калпазанов“, Габрово, 1992
Превод от немски: Ваня Пенева
Редактор: Андрей Илиев
Коректор: Ива Кирова
Технически редактор: Лидия Николова
ISBN 954-8070-54-5
Jack Slade. Dein Leben für die Blonde, Lassiter!
Singer Media Corporation USA, c/o Quelle Presse — Freiburg
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12005]
Последна редакция: 2009-06-05 21:20:05