Джек Слейд - Животът ти или блондинката, Ласитър

Ласитър се строполи в праха на площада и се направи, че е загубил съзнание от внезапното падане. Лежеше със затворени очи, без да се помръдва. Много добре чу как Мълиган злобно се изсмя.

— Сега вече градът е наш — изсъска той. — Никой няма да се осмели да се изпречи на пътя ни. Щом Ласитър падна — край на съпротивата. Набързо ще се справим с Колеман, Рио и черната вещица.

Той говореше на Джеси Шърман, който, ухилен, беше застанал до шефа си. След малко добави:

— От утре ти си шерифът на този град, Джеси. Ще се погрижа за това.

Ласитър ясно чуваше всяка дума.

— Какво ще правим с Ласитър? — попита тихо Джеси Шърман. — Нали няма да го застреляте веднага, шефе? Това ще хвърли лоша светлина върху нас.

— Нима ме смяташ за толкова глупав, Джеси? — озъби се Мълиган. — Всичко ще стане законно. Ще хвърлим малко прах в очите на тези глупаци. Това е важно за нас.

Междувременно Ласитър незабележимо беше разхлабил въжето, което стягаше раменете му. Може би все пак имаше шанс. Не го ли използваше, беше загубен.

— Как ще действуваме, шефе? — попита отново Шърман.

— Много просто — прошепна Мълиган. — След два-три дни престъпникът ще бъде застрелян „при опит за бягство“. Ще използваме всички възможности, които ни се предлагат.

— От вас човек може да научи много неща, шефе — изсмя се Шърман.

Въпреки че двамата говореха тихо, Ласитър чу целия разговор. Беше настъпил часът за действие.

Този миг не биваше да се отлага.

Той бавно отвори очи и видя над себе си Мълиган и Хуанита Перада. Жената отчаяно се дърпаше, но не можеше да се изплъзне от силните ръце на мъжа.

— Мълиган — каза Ласитър, — нали обеща да я пуснеш! Спомни си какво каза преди малко. Нима не държиш на думата си? Ти си бил ужасен негодник!

Мълиган злобно се изсмя.

— Ама ти си бил голям глупак, Ласитър! Нямаш ли малко мозък в главата си? На твое място никога не бих се съгласил с подобна сделка. Никоя жена не заслужава да се жертвуваш заради нея. Но това беше последната ти глупост! Скоро ще бъдеш мъртъв…

— Да, знам — отговори спокойно Ласитър. — Ще ме застреляте при опит за бягство. Това е умно измислено, Мълиган. Но аз ти казвам…

Той говореше само за да отклони вниманието на враговете си. Искаше да приспи бдителността им и хитростта му напълно успя.

Когато се увери в това, Ласитър експлодира като цял тон динамит. Оттук нататък той се превърна в тигър. Скочи на крака и преди бандитите да успеят да се окопитят, сграбчи в желязна хватка Ред Клайд Мълиган. Той дори не успя да се помръдне. Ласитър светкавично изби ръцете му назад.

— Бягай, Хуанита! — изкрещя той. — Скрий се в офиса!

Бандитите откриха безредна стрелба. Стреляше се отвсякъде, но Ласитър веднага разбра, че пристигаше помощ. Беше сигурен в това още когато чу първите изстрели.

Апачите нападаха. Воините на Ел Ренегадо. Те надаваха войнствени викове и стреляха като истински дяволи.

След не повече от пет минути отново стана тихо. Няколко ранени се влачеха в праха на улицата и търсеха да се скрият на сигурно място. Ласитър продължаваше да стиска Мълиган в желязната си прегръдка.

— Видя ли най-после колко е неприятно това, човече? — попита го тихо той. — А сега тръгвай с мен! Нужна ти е хладна килия. Тя ще ти помогне да се почувствуваш по-добре.

Мълиган изглеждаше напълно сломен.

— Пусни ме, Ласитър — проговори едва-едва той. — Сам ще вървя. Настъпи времето да отговарям за делата си.

Навсякъде по площада се виждаха апачи. Те изглеждаха особено колоритно с украсените си с ресни кожени панталони и голите си бронзови гърди.

Хуанита пристъпи към Ласитър.

— Пусни го — каза тя. — И без това никой не може да докаже вината му.

Тя едва успя да довърши думите си, когато Ред Клайд Мълиган се откъсна от ръцете му. Но вместо да побегне, той се обърна към тях с разкривено от гняв лице. В ръката си стискаше двуцевен „Деринджър“, който мълниеносно беше измъкнал от джоба си. Малко, но много опасно оръжие.

— Аз навярно няма да се измъкна жив оттук — проговори той. — Но непременно ще ви взема със себе си по пътя към ада…

Той вдигна пистолета и тъкмо щеше да натисне спусъка, когато изпищя и се хвана за ръката. В дясното му рамо стърчаха забити две стрели, украсени с пера. Индиански стрели.

На няколко крачки зад него стояха Гордо и неговите воини. Те бяха изпратили тези стрели. Индианците бяха майстори в умението да улучат врага си точно където трябва.

Ред Клайд Мълиган коленичи в праха и застена от болка. Този път нямаше спасение.