Джек Слейд - Животът ти или блондинката, Ласитър

— Хуанита! — извика Ласитър, подтикнат от внезапен импулс. — Не се предавай, мила моя! Скоро ще те освободя!

Гласът на Ласитър прокънтя над площада.

Мълиган спря коня си пред терасата. Лукава усмивка играеше по тънките му устни.

— Обичаш ли я, Ласитър? Наистина ли си готов да идеш в ада заради нея? Така ми каза тя преди малко. А може би само ме е излъгала?

Ласитър пристъпи към отворения прозорец, без да се показва навън.

— Това изобщо не те засяга, мръснико — отговори студено той. — Радвай се, че никой от нас не е подлец като теб. Иначе отдавна щеше да се валяш мъртъв в праха, без да си казал последната си молитва.

Мълиган не помръдна. Много добре знаеше колко далече може да отиде.

— Много добре ви познавам — отговори спокойно той. — Затова се обзалагам, че ще ви победя. Имам време, много време. Скоро ще молите за пощада.

Шерифът Верн Стюдмън отвори вратата и излезе на терасата. Значката на гърдите му блестеше.

— Мистър Мълиган — заговори високо той, — в този град аз съм представител на закона и не мога да търпя бандит като вас да се меси в работите ми. Междувременно узнах някои неща за вас, които ме накараха да се замисля. Затова смятам да ви…

На площада прокънтя изстрел. Шерифът Стюдмън се сви от болка, после се олюля и бавно се наклони към вратата на офиса. Улучен беше от куршум, в това нямаше съмнение.

С два скока Ласитър се озова до него. Сграбчи ранения си приятел за раменете и го дръпна в стаята.

Отново изтрещяха изстрели. Куршумите свиреха в офиса. Ласитър коленичи до шерифа, който беше затворил очи. Лицето му беше побеляло.

— Ще го отнеса горе — каза големият американец. — Джудит и Арч да се погрижат за раната му. Нали по едно време следваше медицина, Арч? Имаш опитна ръка. Това ти се удава по-добре, отколкото стрелбата и язденето.

Ласитър вдигна на ръце шерифа, който тихо простена, и го понесе по стълбата.

Изстрелите на площада замлъкнаха. Въпреки че никой от мъжете в офиса не беше стрелял, седмина от хората на Мълиган бяха паднали в праха на главната улица и стенеха от раните си. Ласитър видя, че ранените се оттеглиха настрани и другарите им почнаха да ги превързват.

Ред Клайд Мълиган се оглеждаше разтревожен. Нима градът все пак беше срещу него? Много добре видя, че никой от офиса не стреля. Значи още има жители на този град, които не му вярват и стрелят по хората му…

Обхвана го дива ярост. Все още не можеше да забрави унизителното си поражение през последната нощ. Щеше да го помни да края на живота си. Никога не беше преживявал нещо подобно. Затова Ласитър щеше да си плати с лихвите. Ще се справи с този кучи син, каквото и да му струва!

Най-важното сега беше да бъде обезвреден Ласитър! Мълиган отлично разбираше това и реши да заложи всичко на карта. Само Ласитър му се изпречваше по пътя към пълното господство над Каза Гранде. Ако го отстрани от пътя си, никой вече няма да посмее да му се противопостави.

Затова подкара коня си към Хуанита Перада. Всичко стана невероятно бързо. Преди мексиканката да успее да се отърси от шока си, той я смъкна от седлото и застана зад нея. С лявата си ръка беше обхванал гърлото й като в клещи, а в дясната стискаше тежкия си револвер.

Ласитър видя всичко от прозореца на офиса. Стомахът му се сви и той инстинктивно посегна към пушката си, макар много добре да знаеше, че никога няма да рискува живота на русата си любима. Проклятие! Как можеше този Мълиган да бъде толкова подъл?

Мълиган се усмихна подигравателно. Много добре разбираше, че Ласитър е в ръцете му.

— Твой ред е, Ласитър! — извика той. — Май нямаш друг изход, освен мирно и тихо да излезеш навън…

Над площада се възцари тишина. Ласитър обърна очи към Рио и промърмори:

— Той много добре знае какво иска. Притиснал ме е до стената. Но ако се предам, целият град ще бъде в ръцете му…

Рио Сардоне мълчаливо погледна навън.

— Наистина е много трудно за теб, амиго Ласитър — промълви той. — Знам, че няма да оставиш Хуанита в ръцете на този звяр.

Ласитър не отговори. Той беше взел решение и никой не можеше да го отклони от него. Скоро щеше да бъде мъртъв. Само ако не станеше някое чудо…

Ред Клайд Мълиган беснееше от гняв, но едновременно с това изпитваше и тревога. Кой беше стрелял в гърба на хората му? Дали Ласитър нямаше приятели в този град?

Проклетият Ласитър!

Трябваше да го обезвреди. Ред Клайд Мълиган виждаше една-единствена възможност за това и не се поколеба да я използва. Ласитър трябваше да бъде отстранен и разобличен пред очите на целия град. Затова насочи пистолета си в главата на русата мексиканка.