Джек Слейд - Животът ти или блондинката, Ласитър

После Джудит Бергман щеше да бъде улучена от „заблуден куршум“. Единствената свидетелка трябваше да бъде премахната.

Никой от съдебните заседатели нямаше да повярва в думите на Ласитър, затова щеше да го изправи пред съда по обвинение за освобождаване на осъден на смърт и опит за убийство. Това също нямаше да му създаде особени трудности.

Хуанита Перада навлече ленената риза. Дрехите й лежаха разкъсани на пода. Също като Джудит Бергман тя се почувствува като каеща се грешница. И наистина — чакаше я труден път. Тя знаеше това много добре. Питаше се със страх какви ли ще бъдат следващите ходове на Ред Клайд Мълиган…

Мълиган блъсна Хуанита да върви пред него и я изведе навън. Мъжете ги изгледаха мълчаливо и равнодушно. Може би някои от тях се отвращаваха от подобни сцени, но повечето се наслаждаваха на красивата жена в прозрачна тясна рокля.

— След половин час тръгваме за града! — извика Мълиган. — Пазете добре тази руса вещица, за да не избяга. Тя ще ни трябва още известно време.

Той кимна на Джеси Шърман да се приближи и доверително му прошепна:

— Ако всичко мине добре, утре ти ще бъдеш новият шериф на Каза Гранде. И без това си първи заместник-шериф, така че и по закон си в правото си да поемеш службата. Защото с досегашния шериф може да се случи нещо…

Шърман веднага разбра.

— Да — каза той. — Има много възможности. Верн Стюдмън се оказа забъркан в сериозно престъпление. Трябва да отговаря за делата си.

— Точно така — отговори Мълиган. — Стюдмън е действувал на страната на престъпниците. Имаме достатъчно свидетели. А пък ако загине в бой, няма да има възможност да дава неверни показания. Всичко ще бъде наред, Джеси. След няколко дни ще ни величаят като спасители на Каза Гранде.

Но Джеси Шърман оставаше скептичен.

— В никакъв случай не бива да подценяваме този Ласитър — изръмжа той. — Той е същински дявол.

Мълиган подигравателно се ухили.

— За него ни се полага специална награда. Той е бил забъркан в голяма афера с „Уелс Фарго“. Затова целият град ще ни благодари, че сме го спасили от тази паплач. Това е чудесно, нали, Джеси? По-добре не би могло и да бъде.

— А какво ще правим с русата мексиканка?

— Когато всичко свърши, ще я взема при мен в ранчото. Такава красавица сигурно ще ми се отрази добре.

— Това е добра идея — промърмори Шърман. — А Джудит Бергман?

Но Мълиган не смяташе да му каже всичко още от самото начало…

Ласитър и Джудит отдавна бяха пристигнали в града и се намираха в офиса на шерифа.

Ласитър с тревога мислеше за русата мексиканка. Странно! След толкова години за пръв път се стремеше да има до себе си точно определена жена. Смяташе, че вече е забравил това чувство. По този начин сякаш се връщаше в миналото.

— Тя внезапно изчезна — обясняваше за стотен път шерифът. — Хората от града ми съобщиха, че са видели руса жена да язди на север. Сигурно е била тя.

Ласитър беше много загрижен. Но нищо не можеше да се направи.

— Нещо ще се случи скоро — обади се тихо Арч Колеман. — Усещам го с цялото си тяло. Готви се нещо страшно. Най-вероятно Хуанита е попаднала в ръцете на Ред Клайд Мълиган. А той е истински звяр. Трябва да очакваме най-лошото.

Наближаваше обед и тримата седяха в малката дневна над офиса. Ласитър, шерифът, Арч Колеман, Джудит Бергман и Рио, ловецът на мустанги. Четирима мъже и една жена. Нищо не можеха да сторят. Оставаше им само да чакат.

Междувременно Джудит беше разказала всичко на шерифа. Писмата бяха скрити в ранчото, а те бяха най-добрият доказателствен материал срещу Ред Клайд Мълиган.

— Много бих искал да знам какво ще предприеме Мълиган — проговори шерифът сред настъпилата тишина.

— Непременно е замислил някой дяволски план — отговори Колеман. — Сигурен съм в това. Трябва да вдигнем тревога в града, Верн. Сигурно има доста мъже, които биха ни помогнали. Как мислиш?

Шерифът поклати глава.

— Преди половин час направих поредната си обиколка. Говорих с много и най-различни хора. Никой не иска да се забърква в тази каша. В очите на обществеността ти си осъден на смърт, Арч. Никой в този град не би си помръднал пръста заради теб…

— Навсякъде е така — намеси се горчиво Ласитър. — Често съм виждал подобно нещо. Затова дайте да помислим как да си помогнем сами. Помогни си сам, за да ти помогне и господ! Никога не забравяйте тази стара поговорка.

Ласитър едва беше млъкнал, когато в далечината се чу конски тропот. Приближаваше се като гръм. Шерифът се надигна от мястото си.