Джек Слейд - Животът ти или блондинката, Ласитър

Хората трескаво разговаряха и се смееха. Мнозина си бяха донесли бутилки с уиски, които често надигаха.

Арч Колеман и Хуанита Перада пристъпиха зад него и също се загледаха в множеството. Колеман прехапа устни.

— Диос! — промълви пресипнало русата мексиканка. — Дали ще се справим, амигос?

Ласитър не отговори. Умът му трескаво работеше. Беше свикнал да говори само тогава, когато планът е готов в главата му. Но засега не виждаше изход.

А трябваше да го намери, и то бързо! Отвън някой извика:

— Ей, шерифе! Кога най-после ще започне обесването? Да не би съдията да е отменил присъдата си? По дяволите, нима сме дошли напразно?

Отзад помощниците почнаха да крещят от килията си, но междинните стени бяха дебели и виковете им не проникваха до улицата.

— Ами сега? — попита Арч. — В този град се разпореждат хората на Ред Клайд Мълиган. И жителите му са толкова наплашени от тия кучи синове, че за мен наистина няма изход. Дано поне ти имаш идея как да се измъкнем.

— Шерифът добре ли е настроен към теб? — попита тихо Ласитър.

Арч Колеман сви рамене.

— Бяхме доста добри приятели. Но това се промени, когато ме обвиниха, че съм убил жена си. Но аз не съм убиец! Аз…

Ласитър рязко го прекъсна.

— По-късно ще ми разкажеш всичко, Арч. Той разбира ли от дума?

— Да, така мисля.

Ласитър бързо се върна обратно в затвора. Четиримата помощници и палачът продължаваха да крещят с дрезгави гласове, макар че никой не ги чуваше. Шерифът стоеше спокойно в съседната килия.

Арч Колеман и Хуанита Перада също се върнаха в затвора и хлопнаха вратата зад себе си, за да не прониква шумът отвън. Ласитър пошепна на Колеман:

— Тези тук трябва да млъкнат. Иначе в крайна сметка ще ги чуят и тогава тежко ни!

Той отключи вратата на килията и застана срещу мъжете с пистолет в лявата си ръка. Нямаше да стреля с него, защото това би било напълно безсмислено. Един-единствен изстрел би разрушил всичко.

Петимата мъже знаеха това. И двамата най-смели веднага се нахвърлиха срещу Ласитър. Смятаха, че бързо ще се справят с него.

Но криво си бяха направили сметката. С всеки друг може би биха се справили, но не и с грамадния американец. За част от секундата той се превърна в тигър. Юмрукът му улучи първия нападател в брадичката, а вторият беше ударен по главата с дулото на пистолета.

В килията започна страшен бой. Сякаш мечка гризли се сражаваше с дузина подивели кучета. Дори палачът, който иначе беше страхливец, се включи в нападението, защото беше уверен в крайната победа.

Петима здрави мъже бързо щяха да се разправят с този проклет американец.

Но стана точно обратното. Никой нямаше шанс срещу Ласитър.

След няколко минути в затвора се възцари тишина. Двама от помощниците лежаха в безсъзнание на пода. Другите двама се свиваха в ъгъла с разширени от ужас очи. Плешивият палач трепереше с цялото си тяло, въпреки че на ръст беше почти колкото Ласитър.

В този миг Ласитър беше осенен от великолепна идея. Невероятна и много рискована.

Първо обаче трябваше да се погрижи за затворниците. С помощта на Арч Колеман той ги овърза така здраво, че никой не беше в състояние да се раздвижи. Собствените им носни кърпи бяха натъпкани в устите им, за да не крещят. Най-накрая се заеха с палача. Вързаха ръцете му на гърба и тъй като нямаше носна кърпа, натъпкаха в устата му парче памучен плат. Ласитър измъкна острата си кама и сряза част от пропитата с пот риза, при което плешивият мъж едва не се строполи в безсъзнание на земята.

— Моля ви се, мистър, недейте! — изхриптя той с разширени от ужас очи. — Ще направя всичко, което искате от мен!

— Дръж си устата затворена! — изръмжа Ласитър. — Няма да ти разпоря корема. Ще отрежа само едно парче от гадната ти риза…

В следващия миг палачът също замлъкна с втъкнат между пожълтелите му конски зъби парцал.

— Идиот! — промърмори презрително Ласитър и излезе от килията. После се обърна към шерифа: — Обяснете ми процедурата на обесването!

Шерифът сви рамене.

— Не знам какво възнамерявате да правите, Ласитър.

— Палачът слага ли си маска, когато отвежда осъдения на бесилката?

Шерифът веднага разбра.

— Това е рисковано начинание, Ласитър. Не ми се вярва да успеете да изведете Колеман от града.

Ласитър замислено кимна. Вече беше начертал подробно плана си: да си сложи маската на палача, да отведе Арч под бесилката и да измами зяпащото множество с внезапно бягство. Само безумната смелост имаше шансове за успех. Навън бързо се смрачаваше.