Даниел Стийл - Паломино

— Помогни ми да го намеря — отвърна на въпроса й Сам. — Моля те, ти можеш да ми помогнеш…

— Как?

Сам се облегна назад, подсмръкна и се замисли.

— Той ще отиде в някое ранчо. Едва ли ще иска да работи нещо друго. Как мога да получа списък на всички стопанства?

— Аз ще ти изброя онези, които познавам в района, мъжете ще ти кажат и други. Не, нека аз ги попитам. Ще измислим някакво оправдание, някакъв претекст, Сам. — Очите на Каролайн светнаха. — Ще го открием.

— Надявам се. — За пръв път от часове Саманта се усмихна. — Няма да се откажа, докато не го намеря.

В средата на април Сам се бе свързала с шейсет и три стопанства. В началото телефонираше на ранчерите в района и разпитваше за Тейт, сетне разшири кръга на север и на юг и накрая започна да звъни извън щата: в Аризона, Ню Мексико, Невада, Тексас, Арканзас, дори в посочено им от един каубой ранчо в Небраска. Човекът бе говорил на Тейт, че заплащането и храната там са много добри. Ала никъде не бяха го виждали. Сам оставяше името и адреса си, заедно с телефонния номер на Каролайн, и ги молеше да се обадят, ако той се появи. Използваше навсякъде името на Каролайн Лорд и то вършеше работа. Двете с часове преглеждаха телефонни указатели, обяви за работа от вестниците, регистри, реклами и имена, посочени им от пастирите. Сам отдавна бе помолила в службата за продължаване на отпуската и бе обещала до първи май да даде определен отговор. Ако нямаше да се връща в Ню Йорк, те искаха да го знаят до тази дата. Дотогава мястото й беше запазено. Ала работата изобщо не я интересуваше, трябваше й само Тейт Джордан, а него го нямаше никъде. Сякаш преди месец бе потънал вдън земя и никога повече нямаше да се появи. Вероятно се бе установил някъде, но въпросът беше къде. Този въпрос постепенно обсебваше Сам като натрапчива идея.

Тя вече не яздеше с мъжете, не я интересуваше, че по този начин може да им даде материал за клюки или да потвърди подозренията им. От деня, в който Тейт си замина, не беше излизала на пасищата.

Веднъж отиде до хижата сама с Черния красавец, но болката беше непоносима и тя веднага потегли обратно с обляно в сълзи лице. Рядко яздеше дори расовия черен кон, въпреки че Каролайн я поощряваше, за да се поразсее. Предпочиташе да си седи вкъщи, да се обажда тук и там по телефона, да чете списъци, да преглежда карти, да пише писма и да прави догадки къде може да е отишъл Тейт.

Ала до този момент усилията им оставаха безрезултатни и Каролайн започваше да мисли, че нещата няма да се променят: страната беше голяма, а стопанствата — безброй. Не биваше да се изключва и вероятността Тейт да се е захванал с напълно различна работа или да не използва истинското си име. Откакто бе стопанка на ранчото, Каро твърде добре бе опознала скитниците, търсещи препитание като наемна работна ръка, за да дава големи надежди на Сам. Беше напълно възможно някой ден Тейт да се появи някъде, също както и никой повече да не го види и чуе. Нищо чудно дори да беше напуснал страната, да беше отишъл в Канада или Мексико, та дори и в някое голямо ранчо в Аржентина. Собствениците често вземаха на работа хора като него без или с фалшиви документи, само и само да ги задържат в стопанствата си. Тейт имаше сериозни шансове да намери място като управител, притежаваше дълъг списък от добри препоръки, беше надежден, трудолюбив и разполагаше с богат опит. Всеки ранчер с малко ум в главата веднага би разбрал това. Въпросът беше кой ранчер и в кое ранчо.

Към края на април все още нямаше нищо ново. На Сам й оставаха три дни до момента, в който трябваше да позвъни в офиса и да каже как стоят нещата. Преди месец беше излъгала, че Каролайн е болна и й е трудно да се прибере в уговорения срок. В началото те проявиха разбиране, ала ваканцията бе свършила. Чарли се обади, че Харви настоява тя да се върне. Неочаквано бяха срещнали големи затруднения с нейните автомобилни клиенти и ако изобщо имаше намерение да остава в агенцията, Харви я искаше веднага в Ню Йорк. Сам нямаше право да му се сърди, но още по-малко можеше да му каже, че се чувства по-зле, отколкото по времето, когато замина за ранчото. Сега, в отсъствието на Тейт, по-ясно от всякога съзнаваше колко силно го обича, колко много го уважава — и него, и неговия начин на живот. Беше й особено болезнено да вижда Бил и Каролайн заедно, а приятелката й направо агонизираше от съпреживяването на нейната загуба.

В последния ден на април, докато седяха и пиеха кафе, Каролайн я погледна, въздъхна дълбоко и реши да й каже какво мисли.