Даниел Глатауер - Вечно твой

Когато той се появи в живота й, Юдит почувства остра болка, която бързо отшумя.

— Извинете — каза мъжът.

— Няма защо — отвърна тя.

— Цялата тази навалица…

— Да.

Юдит разучи лицето му така бегло, сякаш прехвърляше спортните заглавия във вестника. Искаше да разбере що за човек рита околните по петите пред оживения щанд за сирена на Велики четвъртък. Не се изненада от факта, че той изглежда напълно нормално. Беше като всички останали тук — нито по-добър, нито по-лош, нито по-оригинален. Защо ли цялото население бе решило да си купи сирене за Великден? И то по едно и също време, в един и същ магазин?

На касата мъжът — отново той — се нареди зад нея и постави покупките си на лентата за стоки. Тя го позна по характерната миризма на кожа, носеща се от кафеникавия ръкав на якето му. Вече бе забравила чертите на лицето му; всъщност не им бе обърнала особено внимание. Но определено й харесваха сръчните, целенасочени и все пак плавни движения на ръцете му. Дори през XXI век си беше истинско чудо да видиш как някой мъж в началото на четирийсетте пазарува със завидна обиграност.

Едва ли беше случайност, когато той й задържа вратата на излизане и реши да блесне със способността си да помни физиономии.

— Още веднъж се извинявам за преди малко — каза.

— О, вече го бях забравила — заяви тя.

— Не, не, сигурно ви е заболяло много.

— Не беше толкова страшно.

— Радвам се.

— Да.

— Ами добре тогава. Весели празници.

— И на вас.

Юдит обичаше подобни неангажиращи разговори в супермаркета, но този бе продължил прекалено дълго.

Преди да се срещнат на изхода, тя бе забелязала как мъжът опакова значително количество банани — жълта грамада от шест, седем или осем плода. Човек, който купуваше толкова много банани, несъмнено имаше поне две гладни деца вкъщи. Под коженото си яке той вероятно носеше пуловер без ръкави на големи цветни ромбове. Приличаше на отговорен баща, който се грижи за прането на четири, пет или шест души, простира мокрите дрехи, разпределя чорапите по чифтове и не допуска никой да нарушава системата му.

Когато се прибра вкъщи, тя залепи дебело парче лейкопласт върху зачервената си пета. За щастие ахилесовото сухожилие не беше засегнато. Юдит и бездруго не се чувстваше уязвима.

Великденските празници протекоха по обичайния начин. В събота сутрин Юдит отиде при майка си.

— Как е баща ти? — попита майка й.

— Не знам, ще се отбия при него по-късно — отговори тя.

Следобед посети баща си.

— Как е майка ти? — попита той.

— Добре е, тази сутрин бях при нея — отвърна Юдит.

В неделя бе поканена на обяд при брат си Али на село.

— Как са мама и татко? — поинтересува се Али.

— Всичко е наред, вчера се видяхме — осведоми го Юдит.

— Да не би да са се събрали отново?

В понеделник очакваше гости у дома. Трябваше да дойдат чак за вечеря, но Юдит се залови за работа още от сутринта. Бяха общо шест души — две двойки и двама необвързани (единият — вечен ерген, другият — самата тя). Между отделните ястия се обсъждаха важни теми — от запазването на витамините при готвене до последните новости в борбата срещу отлагането на винен камък. Компанията беше хомогенна и единодушна (във възмущението си от войната, бедността и гъшия пастет). Окаченият наскоро полилей в стил „Ар нуво“ озаряваше с мека светлина развеселените лица на присъстващите. Настроението се допълваше от музиката на „Дивайн Комеди“ — група, която току-що бе пуснала новия си албум на пазара.

Илзе дори се усмихна на съпруга си Роланд, а той масажира дясното й рамо в продължение на две секунди. Двамата бяха женени от тринайсет години и имаха две деца — идеална предпоставка за бавното умиране на страстта помежду им. Лара и Валентин — по-младата двойка — все още се държаха за ръце. От време на време тя обгръщаше пръстите му с длани, сякаш за да се вкопчи колкото се може по-здраво във връзката им. Герд, разбира се, отново беше най-забавен от всички, същинската душа на компанията. Винаги умееше да предразположи към разговор позатворените хора. За съжаление не беше гей; в противен случай Юдит с удоволствие би се срещала с него по-често, за да обсъжда личните си проблеми. Това не й се удаваше толкова лесно с останалите от групата, които бяха по двойки.

В края на подобни вечери, когато гостите се разотиваха и единствено алкохолните изпарения напомняха за неотдавнашното им присъствие, Юдит се опитваше да установи как се чувства в познатата компания на купища мръсни съдове.