Даниел Стийл - Паломино

— Ще видиш.

Оказа се, че е нов цветен телевизор. Баджанакът на Джош току-що го бе купил за Тейт от близкия град. Джош бе обещал да го докара в неделя и Тейт му бе заръчал да го остави в къщата, докато го няма. И когато двамата със Саманта влязоха вътре, той й го показа, горд и радостен.

— Тейт, скъпи, чудесен е! — Но бе далеч по-малко ентусиазирана от него. Чувстваше се много добре и без телевизор. После се нацупи престорено свенливо. — Това означава ли, че меденият ни месец вече е приключил?

— Господи, не!

Побърза да й го докаже, ала след това все пак включи телевизора. Вървяха неделните новини, специална подборка от събитията през седмицата, която обикновено се правеше от някой друг, но по някаква причина тази вечер предаването се водеше от Джон Тейлър. Сам внезапно замря и го зяпна, сякаш й бе съвършено непознат. Бяха минали почти три месеца, откакто го бе гледала по телевизията, пет месеца, откакто го бе виждала лично, и изведнъж разбра, че той повече не я интересува. Безкрайната обида и жестоката болка се бяха стопили, останало й бе само някакво леко удивление. Нима това наистина бе мъжът, с когото бе живяла някога? Наистина ли го бе обичала в продължение на единайсет години? Като го гледаше сега, й се струваше изкуствен и помпозен и за пръв път, съвсем неочаквано, я споходи прозрението колко егоцентричен е той. Чудеше се как не го е забелязвала досега.

— Харесваш ли го, Сам? — Тейт я наблюдаваше заинтригувано, ъгловатото му мъжествено лице бе в рязък контраст с гладката като на бебе физиономия на мамино синче от телевизионния екран.

Със странна лека усмивка Сам бавно поклати глава, после се обърна към Тейт.

— Не, не го харесвам.

— Определено го гледаш много внимателно. — И добави закачливо: — Хайде, признай си. Възбужда ли те?

Тя се усмихна широко, освободено, с облекчение, най-сетне почувствала, че всичко е свършило. Вече нищо не я свързваше с Джон Тейлър. Сега сама си беше господарка и Тейт Джордан беше мъжът, когото обичаше. Всъщност дори й бе все едно, че Джон и Лиз ще имат дете, и изобщо не я интересуваше дали ще ги види повече. Лежеше изтегната на леглото, което Тейт бе купил да подслони любовта им, и притискаше към гърдите си светлосиньото одеяло, а той продължаваше да я наблюдава.

— Хайде, Сам, кажи, възбужда ли те?

— Не — отвърна най-сетне тя с нотки на триумф в гласа и игриво го целуна по врата. — За разлика от теб.

— Не ти вярвам.

— Шегуваш ли се? — Задъхваше се от смях. — Не е възможно да се съмняваш след онова, с което се занимавахме цял ден. Тейт Джордан, ти не си с всичкия си!

— Не говоря за това, глупаче. Говоря за него. Погледни го… погледни този красив рус новинар — шегуваше се той и Сам се заливаше от смях. — Виж колко е хубав. Не го ли желаеш?

— Защо? Можеш ли да ми издействаш специално обслужване? Той положително спи с мрежичка на косата, вероятно е на шейсет години и поне два пъти си е правил лифтинг на лицето. — За пръв път в живота си изпитваше удоволствие да се присмива на Джон. Той винаги се бе отнасял така сериозно към собствената си персона. И Саманта му го бе позволявала. Лицето, тялото, имиджът, животът и щастието на Джон Робърт Тейлър бяха от първостепенна важност за тях двамата. А тя? Джон показа ли й поне веднъж, че истински държи на нея? Със сигурност не и накрая, когато избяга с Лиз. При спомена за това лицето й отново стана сериозно.

— Мисля, че го харесваш, но те е бъз да си го признаеш.

— Не. Грешиш, Тейт. Той изобщо не ми харесва. — Каза го с такава убеденост, че той се обърна да я погледне още веднъж, този път сериозно озадачен.

— Познаваш ли го? — Тя кимна. Не изглеждаше нито развълнувана, нито развеселена, а по-скоро безразлична, все едно че говореха за растение или за стара кола. — Добре ли го познаваш?

— Има нещо такова. — Видя как Тейт подскочи, но искаше да го подразни малко. Сложи ръка на силните му голи гърди и се усмихна. — Не се вълнувай толкова, скъпи. Не беше нищо специално. Само бяхме женени седем години.

За момент всичко в малката стая сякаш замря. Сам почувства как цялото тяло на Тейт се напряга, той седна в леглото до нея и я погледна ужасено.

— Майтапиш ли се с мен, Сам?

— Не. — Гледаше го открито, беше разстроена от неговата реакция, но не знаеше какво означава тя. Вероятно беше само от шока.

— Той ти е бил съпруг?

— Да — отвърна Сам, а после реши, че случаят изисква повече обяснения. Не беше трудно да излезеш от релсите, ако преди да си легнеш, видиш по телевизията бившия съпруг на любовницата си. Разказа му всичко.