Даниел Стийл - Паломино

— Защото на нашата възраст не е хубаво да се промъкваш посред нощ в къщата ни като крадец, вредно е за моите нерви и за твоя артрит.

— Нещо ти хлопа. — Той се облегна на таблата на кревата с възмутен вид.

— Възможно е. Но ще ти кажа едно. Мисля, че вече не ще изненадаме никого. Дори не вярвам някой да се трогне от това. Всички отдавна са забравили коя съм и откъде съм дошла, тъй че някогашните ти скрупули са безсмислени. Единственото, което се помни след толкова време, е, че аз съм Каролайн Лорд, а ти си Бил Кинг от ранчото „Лорд“. Точка.

— Никаква точка! — кресна свирепо той. — Всички знаят, че ти си собственичка на ранчото, а аз съм управителят.

— На кого му пука?

— На мен. На работниците. А би трябвало и на теб да не ти е все едно. Това има значение, Каро. След всичките тези години трябва да си го разбрала. И да ме вземат мътните — почти изрева той, — ако те направя за посмешище. Да избягаш и да се омъжиш за управителя… За нищо на света!

— Чудесно — тя го гледаше, без да трепне, — тогава ще те уволня и можеш да се върнеш тук като мой съпруг.

— Ти си луда, жено! — Не желаеше дори да говори за това. — Сега гаси лампата. Уморен съм.

— И аз съм уморена… — тъжно рече тя. — Да се крия, ето от това съм уморена след всичките тези години. По дяволите, Бил, искам да съм омъжена.

— Тогава се омъжи за някой друг ранчер.

— Майната ти! — Още малко и щеше да го изгори с поглед, но той изгаси лампата. Разговорът беше приключен. Същият този разговор, който бяха водили поне сто пъти през последните двайсет години, и все безрезултатно. Бил си знаеше своето: че тя е собственичка, а той управител. Легнала с гръб към него на своята половина от леглото, с плувнали в сълзи очи, Каролайн горещо се молеше Саманта да не се влюби безнадеждно в Тейт Джордан, защото бе убедена, че и с нея ще стане същото. Тези мъже си имаха собствен закон, който бе непонятен за всички, освен за тях самите, ала те си го спазваха строго и Каролайн знаеше, че винаги ще бъде така.

Тейт Джордан и Хари Хенеси приключиха с размяната за четири дни. Хенеси беше във възторг от предложението на Тейт, но, разбира се, не мина без обичайното му мърморене. Тейт малко по малко пренесе нещата си. Заяви, че не харесвал особено старото си жилище, дошло му до гуша да слуша вайкането на Хенеси и нямал предпочитания към никоя от къщите, за него всичките били еднакви. Никой не прояви особен интерес и до четвъртък вечерта той бе разопаковал целия си багаж.

В своята стая у леля Каро Саманта изчака търпеливо до девет и половина, когато стопанката се прибра в спалнята си. Излезе през прозореца, пое през задната градина и само за няколко минути стигна до входната врата на Тейт. Новият му дом бе точно зад къщата и не се виждаше отникъде, закриваха го плодните дървета в дъното на градината, тъй че никой не можеше да я зърне как влиза. Тейт я чакаше, бос, гол до кръста и в сини дънки, косата му беше почти синкавочерна, леко прошарена на слепоочията, в очите му светеше ясен зелен огън, а кожата му бе гладка като коприна. Той бързо я грабна в прегръдките си и след миг двамата се озоваха между чистите чаршафи на тясното му легло. Намериха време за разговори едва след като поутолиха страстта си. Саманта разказа със смях как е скочила от прозореца, беше сигурна, че в същия момент Бил Кинг се е вмъквал през входната врата.

— Не е ли смешно всичко това на нашата възраст?

На нея й се виждаше забавно, но не и на Тейт.

— Приеми го просто за романтично.

Както Бил Кинг бе загрижен за Каро, така и Тейт; Джордан нямаше никакво намерение да превръща Саманта в посмешище за ранчото. Тя не беше развратница, лека жена от Ню Йорк. Беше изключителна дама, а сега му принадлежеше и той щеше да я пази, ако трябва, дори и от нея самата. Сам не разбираше нищо от закона, на който се подчиняваха взаимоотношенията между собственици и наемни работници. Това, което правеха двамата, си беше тяхна работа и не засягаше никого. И винаги щеше да е така, без значение какво мисли Саманта.

Тя предпочете да не навлиза в темата, винаги имаше много други неща, за които можеха да разговарят. Вече знаеше какво е неговото становище, той също бе наясно с нейното и за момента нямаше какво повече да се каже. Пък и това състояние на нещата засега я устройваше. По някаква причина беше решила, че до лятото ще превърне връзката им в публична тайна. Както си го представяше, дотогава щяха да са минали шест-седем месеца и той вече нямаше да е така непреклонен. Мислейки за лятото, Сам изведнъж си даде сметка, че допуска възможността да остане тук. За пръв път го признаваше пред себе си, следователно трябваше да помисли и какво ще прави с работата си в Ню Йорк. Ала щеше да има предостатъчно време да уреди това. Все още беше едва декември, макар да й се струваше, че от години е в ранчо „Лорд“ и е любовница на Тейт Джордан.