Даниел Стийл - Паломино

Адвокатът на противната страна повика майката на Тими като свой пръв свидетел и гледайки я, Сам си даде сметка срещу какво е изправена. Сладко личице, нежен глас, сълзлива от началото до края история и уверения, че този път си е взела поука и се е занимавала само с четене на книги по психология, за да научи повече за себе си и за това как да помогне на скъпия си син. През цялото време, докато траеха нейните показания, Тими седеше, забил поглед в скута си. Вдигна очи едва когато тя напусна свидетелското място. Адвокатът на Сам поиска да се протоколира, че ще я разпита по-късно.

Беше повикан следващият свидетел, психиатърът, който бе прегледал майката на Тими по поръчение на съда и бе стигнал до извода, че е сърдечна и чувствителна млада жена, преживяла нерадостно детство. Тя нямала намерение да наранява сина си, но била под неимоверно финансово напрежение. Сега, когато се готвела да започне работа в голям хотел в центъра на града, всичко щяло да бъде наред. Норман Уорън направи психиатъра смешен и загатна, че в хотела тя би имала прекрасна възможност да се върне към наркотиците. Забележката му бе задраскана от протокола, бе му отправено предупреждение и свидетелят бе освободен.

Допълнително бяха призовани двама възпитатели от изправителното заведение, а после и лекар, който каза, че майката на Тими е здрава и че вече не е зависима от никакви наркотици. Накрая се появи свещеник: той я познавал от единайсетгодишна, лично кръстил Тими и бил абсолютно убеден, че мястото на детето е при собствената му майка, която го обичала. Като чу това, Саманта, която през цялото време стискаше здраво ръката на Тими, почувства как стомахът й се обръща. После бе обявено прекъсване за обяд.

Норман бе разпитал всички свидетели, с изключение на майката и свещеника. Той обясни на Сам, че след почивката ще призове жената, но няма намерение да се изправя срещу католическата църква.

— Защо?

— Съдията е католик, скъпа. Освен това какво да направя, за да поставя под съмнение твърденията на този човек? По-добре да не се захващаме с него.

Все пак беше успял да представи останалите свидетели като леко съмнителни, бе се държал с тях насмешливо, почти предизвикателно, давайки да се разбере, че показанията им са опорочени от обвързаността им с тази жена. Ала техните разпити бяха невинна закачка в сравнение с онова, което Норман Уорън бе приготвил за майката на Тими. По знак на Саманта Джош решително изкара момчето от залата. То запротестира с дрезгав шепот, но Сам бе непреклонна. Изпрати му въздушна целувка и отново се обърна да следи развоя на събитията. Жената трепереше с цялото си тяло, разплака се още преди да започне да говори. Трябваше да се признае, че бе трудно човек да си представи това крехко създание като закоравял злодей. Независимо обаче от впечатлението, което създаваше, пред съда бе изяснено, че е започнала да се дрогира на дванайсет години, на тринайсет е минала на хероин, на петнайсет е била арестувана за проституция, на шестнайсет е забременяла с Тими, до момента има пет аборта, включвана е в седем програми за лечение на наркомани, арестувана е девет пъти като непълнолетна и три пъти като пълнолетна.

Нейният адвокат настоятелно поиска да му бъде дадена думата за възражение.

— Съдът трябва да има предвид, че тази жена вече не е зависима, тя току-що е преминала много строга програма за лечение, организирана от щата. Да приемем, че не се е възстановила, означава да признаем, че цялата наша система за лечение на наркомани е неефикасна.

Възражението бе надлежно протоколирано и оставено в сила. Съобразно с изискванията на закона в Калифорния, списъкът на арестите й бе заличен от протокола, а другото остана записано.

Разпитът продължи повече от час. През цялото време тя не престана да плаче и не пропусна нито една възможност да изхлипа сърцераздирателно и с разкаяние: „Детенцето ми!“ Ала щом я погледнеше, Сам си спомняше за инжекциите, които не бе поставила на Тими, и за детския паралич, който го бе осакатил благодарение на нейната безотговорност. Сещаше се за понесените от детето побои, за страданията, самотата и страха, сред които бе израсло то, и изпитваше непреодолимо желание да се надигне от своя инвалиден стол и да изкрещи.

Норман Уорън призова Джош, лекаря на Сам и социалния работник Мартин Пфайзър, който бе безстрастен, делови и не особено вълнуващ като свидетел. Представи и пакет писма от видни личности, като съдии и лекари, за забележителната работа, която Саманта върши в ранчото. Накрая дойде ред тя самата да бъде разпитана като свидетел. Бе изяснено, че е разведена, че не е омъжена повторно и, както се изрази адвокатът на противната страна, понастоящем няма „перспективи“, също и че е необратимо парализирана. Целият дълъг и тъжен списък бе повтарян отново и отново, докато накрая тя едва не започна да се самосъжалява. Норман направи възражение и настоя за прекратяване на въпросите в тази насока. В последна сметка Саманта остави впечатление за добра и съпричастна благодетелка, която иска да помогне на Тими. Но за разлика от полуистеричната му майка не крещеше непрекъснато „детенцето ми“ и не се наложи да я извеждат от залата.