Даниел Стийл - Паломино

— Кой е?

Дали не беше крадец? Объркана и ужасена, Сам се надигна и седна, в същия момент лампите в коридора внезапно светнаха и на прага застана Джеф с неговия буен червен перчем и кървяща ръка. Той изведнъж се смути и, както винаги в такива случаи, се изчерви до ушите.

— Какво правиш тук?

— Дойдох да те видя. Не издържах повече, Сам. От два дни не си палила лампите и не отваряше, когато идвах да чукам на вратата ти… Мислех, че може би… Боях се… Исках да разбера дали си добре.

Саманта кимна и се усмихна, трогната от неговата загриженост. Сетне сълзите й отново рукнаха и той неочаквано я грабна в прегръдките си. Странното бе, че там тя се почувства някак привично, сякаш я бе прегръщал и друг път, сякаш ръцете, гърдите, тялото му й бяха познати. Но, разбира се, това бе само игра на въображението. Отдръпна се и издуха носа си.

— Благодаря ти, Джеф.

Той седна на ръба на леглото и я погледна. Дори след двата дни лежане Сам изглеждаше прекрасна. За миг бе завладян от диво желание да я целуне, ала само при мисълта за това лицето му отново пламна. Тя се разсмя през сълзи и Джеф попита объркано:

— Защо се смееш?

— Когато си смутен, приличаш на репичка.

— Много благодаря — ухили се той. — Заради косата са ме наричали морков, още никой обаче не ми е викал репичка. — После се усмихна мило. — Добре ли си, Сам?

— Не. Но предполагам, че ще се оправя. — Ала сълзите отново потекоха на тънки струйки по бузите й. — Надявам се само Тими да е добре.

— Джош казва, че адвокатът ти искал да обжалва решението, щял да стигне чак до върховния съд.

— Така ли? — Тонът й бе скептичен и гневен. — Той е голям глупак. Няма никакъв шанс да спечели. Истината е, че аз съм саката и неомъжена. Вероятно на никого не му пука, че нямам съпруг, обаче съм саката. Това е достатъчно. Проститутките и наркоманките повече стават за майки от сакатите, ако не знаеш.

— Друг път — изръмжа той.

— Е, така поне реши съдията.

— Съдията е кретен.

Саманта се засмя на грубата му забележка, но усети, че дъхът му лъха на бира, и го погледна строго.

— Пиян ли си, Джеф?

Той се смути и отново се изчерви, ала поклати глава.

— Изпил съм само две бири. За да се напия, ми трябват доста повече.

— Защо?

— Ами обикновено не се напивам преди пет-шест часа.

— Аха. — Сам се разсмя. — Питах те защо си изпил тези двете. — Не обичаше хората й да пият, когато са около децата и Джеф знаеше това. Но навън беше вече тъмно и следователно работният му ден бе свършил.

— Нова година е, Сам.

— Така ли? — изненада се тя. После взе да пресмята: делото беше на двайсет и осми, присъдата бе произнесена на двайсет и девети, а това беше преди два дни.

— О, по дяволите. Значи е Нова година. И ти отиваш да празнуваш? — мило му се усмихна Сам.

— Да. Ще прескоча до „Третата бариера“. Казвал ли съм ти, че преди работех там?

— Не, но имам чувството, че си работил във всяко ранчо на Запад.

— Като че бях пропуснал да ти спомена за „Третата бариера“.

— Ще водиш ли някое момиче?

— Мери Джо. — Този път лицето му стана червено като пожарна кола.

— Дъщерята на Джош? — По всичко личеше, че това й се вижда забавно, и той се ухили.

— Да.

— А Джош какво каза по този въпрос?

— Че ще ми посини задника, ако я напия. Но тя вече е почти на деветнайсет, по дяволите, пълнолетна е.

— На твое място бих внимавала, щом Джош се е заканил, че ще те бие, наистина ще го направи. — После изражението й отново стана сериозно. — Как е той?

— Тревожи се за теб. — Гласът на Джеф прозвуча нежно в тихата стая. — Всички се тревожим — всички, които знаем. Адвокатът ти вчера беше тук.

— Досещах се, че ще дойде. Идвал е за нещата на Тими, нали? — Джеф се поколеба, но после кимна. — Дадохте ли му коледните подаръци? — Саманта отново се просълзи. — Искам детето да си получи всичко.

— Взе ги, Сам.

Като не знаеше какво повече да направи за нея, Джеф отново я прегърна, а тя опря глава на рамото му и заплака. Щеше му се да й каже, че я обича, но не посмя. Беше се влюбил в нея още когато я видя за пръв път, с тази невероятна бледозлатиста коса. Ала тя бе с девет години по-възрастна от него и не показваше никакъв интерес към мъжете. Джеф се питаше понякога дали все още може да го прави, но това дори не го интересуваше, искаше само да я държи в обятията си и един ден да й каже, че я обича.

Дълго лежаха така, после сълзите на Саманта секнаха.

— Благодаря ти. — За момент тя безмълвно се загледа в него, развълнувана от силата и младежката му красота, после рече: — По-добре веднага изчезвай оттук, че току-виж си прекарал Нова година с мен вместо с Мери Джо.