Даниел Стийл - Горчива орис

Вътре ги въведоха морски пехотинци и Грейс имаше чувството, че коленете й се подгъват, когато се здрависа с президента и с първата дама. На приема присъстваха няколко души, които Чарлс познаваше, но той не пусна ръката на Грейс, даваше й кураж, представи я на няколко адвокати и на конгресмени, които му бяха отдавнашни познати. Стар приятел от Ню Йорк се пошегува с Чарлс няма ли да събере смелост и да се хвърли в дълбоките води на политиката. Някога бе работил като съдружник във фирмата на Чарлс.

— Не мисля, че това е за мен. Твърде зает съм да водя децата на училище и да отговарям на телефоните на Грейс — отвърна Чарлс с усмивка, ала прекарваше добре и дори побъбри за малко с президента, който каза, че познава фирмата на Чарлс и му направи комплимент за разрешаването на труден казус предишната година, в който бяха намесени и държавни контракти.

След вечеря танцуваха, чудесен детски хор изпълни коледни песни. Това бяха най-талантливите деца, които Грейс бе виждала и за миг й домъчня за техните рожби.

Преди да си тръгнат конгресменът пак издири Чарлс и го посъветва отново да помисли.

— Политическата арена се нуждае от теб, Чарлс. Ще се радвам да поговорим по този въпрос винаги, когато пожелаеш. — Чарлс му отговори, че е щастлив в своята адвокатска фирма. — Светът на политиката е много по-голям от Парк авеню и Уолстрийт. А хората са склонни да се свиват в черупката си. Ти можеш да направиш много добрини, предстои разрешаването на важни проблеми. Ще ти се обадя — обеща приятелят му и се отдалечи от тях, а към полунощ Чарлс и Грейс се върнаха в „Уилард“. Вечерта бе прекрасна, тя бе получила паметен плакат за безрезервното й отношение към децата.

— Трябва да го покажа на децата следващия път, когато ми кажат колко съм лоша — усмихна се тя и седна на масата в хотелския им апартамент.

В крайна сметка се радваше, че дойде. Наистина й бе приятно, а после, когато си легнаха и разговаряха за хората, които срещнаха, и колко впечатляващо бе да си в компанията на президента и първата дама, тя попита Чарлс за неговия приятел конгресмена.

— Роджър ли? — рече той безразлично. — Беше партньор във фирмата. Той е добър човек, винаги съм го харесвал.

— А какво ще кажеш за другото? — Бе любопитна каква ще е реакцията на Чарлс.

— За политиката? — Погледна я с изненада. — Не, не ме интересува.

— Защо не? Ти ще си страхотен.

— Може би един ден ще се кандидатирам за президент. Ти ще си прекрасна първа дама — пошегува се той, а после се обърна към нея изпълнен с любов, целуна я жадно и както винаги тя побърза да отвърне на страстта му.

Върнаха се в Ню Йорк в два часа на следващия ден следобед. Чарлс беше в празнично настроение и реши да не ходи на работа. Прибраха се с Грейс вкъщи и децата много им се зарадваха. Скачаха около тях и искаха да разберат какво са им донесли родителите им от пътуването.

— Абсолютно нищо — излъга Чарлс с празен поглед, а те се разпищяха пронизително, защото не им повярваха. Децата им ги познаваха по-добре. Бяха купили играчки и сувенири за тях на летището. Когато Чарлс пътуваше по работа, а това ставаше рядко, той никога не се връщаше с празни ръце. Грейс им разказа за Белия дом, за децата, които пяха там и за осветеното коледно дърво на моравата отпред.

— Какво пяха? — поиска да знае Андрю, а малката госпожица Абигейл се поинтересува съвсем по женски в какво са били облечени. Синът и дъщеря им вече бяха съответно на шест и пет години.

Следващата седмица бе Коледа и през почивните дни те купиха елха, която стана чудно красива, когато я украсиха. Двамата с Чарлс поставиха играчките горе, а децата ги слагаха долу, докъдето стигаха, имаше гирлянди от пуканки и червени боровинки, тяхна любима традиция.

Щом ги пуснаха във ваканция, Грейс ги заведе на кънки в „Рокфелър плаза“, също да видят Дядо Коледа в „Сакс“ и красиво украсените витрини на Пето авеню, после се отбиха в работата на татко и го отведоха на обяд. Отидоха в „Серендипити“ на Шейсета улица между Второ и Трето авеню и си поръчаха огромни сандвичи и гигантски сладоледени шейкове. Грейс поиска бананов сплит и Чарлс се разсмя, като си припомни банановия сплит, който й купи, когато за пръв път заминаха заедно през почивните дни. Този път тя го изяде целия и той я похвали, че е станала член на клуб „Празна чиния“.

— Шегуваш ли се с мен? — усмихна му се широко тя, на носа си имаше разбита сметана. Абигейл се изкикоти като я погледна, дори на Андрю му хареса.