Даниел Стийл - Горчива орис

— Ало? Ало? Какво става там? — Чарлс беше обезумял от притеснение.

— Тук е офицер Мейсън. С кого говоря? — попита полицаят спокойно, а Грейс го гледаше безпомощна да му се противопостави.

— Името ми е Чарлс Макензи и при вас е съпругата ми. Какво става?

— Тя е добре, сър. Имаше малък проблем… припадна точно пред къщата ви. Ние я доведохме вътре, но ми се струва, че пак е малко замаяна. Вероятно стомашна инфекция, сега има епидемия.

— Как е тя? — Чарлс пребледня, стана и грабна палтото си, в същото време продължаваше да говори с полицая в къщата си.

— Струва ми се добре. Не иска да я заведем в болницата. Ние й предложихме.

— Няма значение. Можете ли да я отведете до „Ленъкс хил“?

— С удоволствие.

— Ще ви чакам там след десет минути.

Полицаят я погледна усмихнат, след като затвори.

— Съпругът ви настоява да ви заведем в „Ленъкс хил“, госпожо Макензи.

— Не искам да отида. — Приличаше на дете и полицаят й се усмихна добродушно.

— Той бе съвсем категоричен. Ще ви чака там.

— Добре съм. Наистина.

— Сигурно е така. Но нищо не пречи да се провери. Наоколо пъплят гадни вируси. Вчера една жена припадна в „Блумингдейлс“ от хонконгски грип. Отдавна ли ви е зле? — попита той, докато я придружаваше към вратата, към тях се присъедини и партньорът му.

— Наистина съм добре — упорстваше тя, а полицаят заключи вратата на жилището и я поведе към патрулната кола. После изведнъж тя си даде сметка, че изглежда сякаш я арестуват. Щеше да й е смешно, ако внезапно не си спомни за нощта, когато уби баща си, и преди да са стигнали до „Ленъкс хил“, тя получи астматичен пристъп, първия от две години. А дори не беше взела инхалатора си. Беше станала толкова уверена, че почти винаги го оставяше вкъщи.

Те я въведоха вътре и обясниха на сестрата в спешното отделение за астмата й. От болницата бързо й донесоха инхалатор. Когато Чарлс пристигна, тя бе смъртно бледа от астматичния пристъп и от лекарството, а ръцете й трепереха.

— Какво стана? — Той изглеждаше уплашен, а тя му отвърна шепнешком.

— Полицейската кола ме изнерви.

— Затова ли припадна? — Чарлс имаше вид на объркан от случилото се, тя поклати глава.

— Затова получих астматичен пристъп.

— А защо припадна?

— Не знам.

Полицаите ги оставиха и едва след час ги прие един от лекарите в спешното отделение. Тя вече се беше пооправила, дишането й се бе нормализирало и не й се виеше свят. Чарлс й донесе пилешки бульон от машината, малко сладки и сандвич. Апетитът й бе добър, обясни тя на лекаря, който я прегледа.

— Отличен — потвърди Чарлс.

Лекарят я прегледа внимателно, а после й зададе конкретен въпрос. Той самият смяташе, че вероятно е грип, но имаше и друго предположение.

— Възможно ли е да сте бременна?

— Не мисля. — Не беше използвала средства против забременяване от раждането на Абигейл, а тя щеше да навърши шест години през юли. Въпреки това Грейс не бе забременявала. — Съмнявам се.

— Взимате ли хапчета? — Тя поклати глава. — Тогава защо да не сте бременна? Има ли някаква причина? — Той погледна Чарлс.

— Не мисля така — твърдо отрече Грейс. Би искала да има още едно дете, но смяташе, че не може да забременее. След шест години, възможно ли бе?

— Да, но според мен си бременна — усмихна й се Чарлс. Той никога не би си и помислил, но тя имаше всички симптоми. — Можете ли да проверите? — попита той лекаря.

— По-добре купете тест от дрогерията на ъгъла. Обзалагам се, че вие сте прав, а тя — не. — Усмихна се на Грейс. — Изглежда отричате очевидното. Вие имате всички симптоми. Повдигане, световъртеж, увеличен апетит, умора, сънливост, чувствате се напълняла, последният път не сте имала мензис и сте решила, че е от нерви. От професионална гледна точка не е така. Моето предположение е, че ще имате дете. Мога да се обадя на вашия акушер-гинеколог да ви прегледа, ако желаете, но по-лесно е да си купите тест и да се обадите на вашия лекар.

— Благодаря ви — тя бе като вцепенена. Дори не й бе минало на ум. Толкова дълго се бе надявала да имат друго дете и накрая се бе отказала, убедена, че никога не може да се случи.

Отидоха до ъгъла и купиха тест, после се прибраха вкъщи с такси, Чарлс я притискаше към себе си, благодарен бе, че не се е случило нищо страшно. Когато полицаят отговори на телефона им, той изпадна в паника и се страхуваше от най-лошото.

Тя направи всичко по предписанията на теста и после изчакаха точно пет минути по часовника на Чарлс, тя се усмихваше, докато чакаха. И двамата бяха убедени, че е бременна и беше точно така.