Даниел Стийл - Горчива орис

— И защо не? — Грейс бе учудена, че Чарлс толкова се изненадва от благоразположението на печата, но истината бе, че той познаваше новинарите много по-добре от нея.

— Защото невинаги са толкова честни. Почакай. Те ще ме хванат натясно рано или късно.

— Недей да бъдеш такъв циник.

Тя стоеше настрана от кампанията, доколкото можеше, беше до него само, когато той имаше нужда, вършеше проучвателна работа, дори да се налагаше да взима и децата със себе си. Ала нямаше желание да излиза на предна линия. Чарлс бе кандидатът и онова, което отстояваше, беше важно. Тя никога не забравяше това.

Почти нямаше време за собствените си задачи и „Помогнете на децата!“ трябваше да се бори сама почти през цялата кампания на мъжа й. Все още поемаше смени на горещата линия, когато й беше възможно, ала работеше за Чарлс повече от когато и да било и й правеше впечатление, че новото занимание му харесва. Беше въодушевен, ходеха на пикници и барбекюта, на щатски панаири, той разговаряше с политически групировки и фермери, с бизнесмени. Съвсем очевидно бе, че истински желае да им помогне. Те му вярваха и харесваха позицията му. Грейс също им допадаше. Работата й с „Помогнете на децата!“ беше добре позната, но беше ясно, че съпругът и децата й бяха най-важни за нея и това също привличаше избирателите.

През ноември той спечели със съкрушително високи резултати. Прехвърли дела си от фирмата в тръст и преди да замине, колегите му организираха голямо парти в негова чест в „Пиер“. После двамата с Грейс и децата отпътуваха за Вашингтон да намерят къща. Щяха да се местят след Коледа. Децата трябваше да сменят училищата си, те бяха стреснати, но развълнувани. За тях промяната бе голяма. Откриха превъзходна къща в Джорджтаун на Ар стрийт.

Грейс записа децата в „Ситуел френдс“. През януари Абигейл и Андрю тръгнаха съответно в трети и четвърти клас и Грейс намери група за игра, където включи Матю. Той бе едва двегодишен.

Връщаха се в Кънектикът за празниците и ваканциите, когато Конгресът не беше в сесия и децата не ходеха на училище. Чарлс предпочиташе да е близо до избирателите си и старите си приятели, но всеки миг в Конгреса му носеше удоволствие. Той прокарваше нови закони, когато имаше възможност, и намираше безкрайните заседания на комисиите, в които участваше, за очарователни и плодотворни. През втората година от мандата му Грейс основа филиал на „Помогнете на децата!“ във Вашингтон по подобие на организациите в Ню Йорк и Кънектикът. През повечето време тя се обаждаше на телефоните, появи се няколко пъти по телевизията, говори по радиото. Като жена на конгресмен имаше по-голямо влияние отпреди и изпитваше удоволствие да го използва за благородни цели.

Те имаха доста забавления и посещаваха политически събития. Редовно ги канеха в Белия дом. За тях спокойните години бяха свършили. И въпреки това все още успяваха да водят живот далеч от вниманието на обществото в Кънектикът. И макар той да бе политик на изборна длъжност, животът им остана съвсем обикновен. Не бяха хора, които обичат да се изтъкват. Той бе активно работещ конгресмен, който оставаше дълбоко свързан с домашните си корени, а Грейс бе дискретна и трудолюбива в своята сфера и се занимаваше непрекъснато с децата.

Изкараха във Вашингтон близо три мандата, пет години, когато Чарлс получи предложение, много по-интересно от предишното. Да бъде конгресмен означаваше много за него, бе придобил ценен опит, но той разбра също, че може да има много по-голяма власт и повече влияние върху съдбата на страната си на друг пост. Сенатът го привличаше много, той имаше доста приятели там. А този път с него се свързаха хора близки до президента, които искаха да знаят дали е склонен да се кандидатира за Сената.

Веднага съобщи на Грейс и те разговаряха за това дълго. Той го желаеше, ала в същото време се страхуваше. Щеше да е подложен на по-голям натиск, трябваше да отговаря на по-големи изисквания, да поема по-големи отговорности и да е изложен много повече на общественото внимание. Като конгресмен хората го харесваха, но до голяма степен той бе един от народа. Като сенатор щеше да бъде възприеман от мнозина като източник на зъл умисъл и заплаха. Всички, които се стремяха към президентския пост, щяха да го следят и да се опитват да го премахнат от пътя си.

— Това ще бъде мръсна работа — обясняваше той искрено и се притесняваше и за нея. Засега я бяха оставили на мира. Беше известна с добрата си работа, стабилния си брак, семейното си чувство и рядко бе обект на обществено внимание. Като жена на сенатор щеше да е под светлините на рампата, а кой знае до какво можеше да доведе това. — Не искам да направя нещо, което ще те нарани — рече Чарлс, изглеждаше притеснен. Тя и семейството му бяха първа грижа, а тя го обичаше още повече заради това.