Даниел Стийл - Горчива орис

— Не мога да повярвам — рече Абигейл, вторачена в нея. Ти си била в затвора? Защо никога не си ни казала?

— Не мислех, че ще се наложи, Аби. Не се гордея с тази история. Тя е много болезнена за мен.

— Казваше, че родителите ти са мъртви, но не си казала, че си ги убила — упрекна я Абигейл.

— Не съм убила и двамата, а само него — обясни Грейс.

— Говориш така сякаш си се защитавала — спореше Аби с майка си.

— Така беше.

— Не беше ли самоотбрана? Защо тогава влезе в затвора?

Грейс кимна съкрушена.

— Така е, но те не ми повярваха.

— Не мога да си представя, че си била в затвора — Мислеше за приятелите си, какво щяха да кажат сега, когато чуят историята. Това бе най-лошото, което можеше да си представи.

— И родителите на татко ли си убила? — заинтригуван попита Мат.

— Разбира се, че не. — Грейс му се усмихна. Беше съвсем малък, за да разбере.

— Защо ни го разказваш сега? — попита унило Андрю. Абигейл беше права. Историята бе ужасна. Приятелите им нямаше да я харесат.

— Защото печатът направи разкрития — отвърна вместо нея Чарлс. До този момент не се беше намесвал, искаше да остави Грейс да им разкаже по свой начин и го бе направила добре. Но фактите не можеха да бъдат възприети лесно от никой, камо ли от децата, които чуваха това за майка си. — Ще съобщят довечера по новините и ние искахме да ви кажем първи.

— Е, много благодарим. Десет минути преди това. И как според вас ще отида утре на училище? Няма да отида — избухна Абигейл.

— Нито пък аз — присъедини се Мат, ей така, за всеки случай, а после се обърна към майка си с любопитно изражение. — Много ли кървеше? Искам да кажа, баща ти. — Грейс се засмя въпреки трагичната ситуация, а също и Чарлс. За него беше като телевизионно предаване.

— Това е без значение, Мат — смъмри го баща му.

— Вдигаше ли голям шум?

— Матю!

— Не мога да повярвам — Абигейл се разплака. — Не мога да повярвам, че не си ни казала, а сега ще го дадат по новините. Ти си убийца, затворничка.

— Абигейл, ти не разбираш обстоятелствата — обади се Чарлс. — Нямаш представа какво е преживяла майка ти. Защо според теб тя проявява толкова голям интерес към малтретирани деца?

— За да се показва — ядосано отвърна Аби. — Освен това, откъде знаеш? Ти не си бил там, нали? Всичко това е заради теб, заради глупавата ти кампания! Ако не бяхме във Вашингтон, нищо нямаше да се случи! — Това бе вярно донякъде и Чарлс се чувстваше достатъчно виновен и без Аби да му го натяква, ала преди да е успял да й отговори, тя изтича нагоре по стълбите и затръшна вратата на стаята си. Грейс стана да я последва, но Чарлс я задържа на мястото й.

— Остави я да се успокои — мъдро я посъветва той, а Андрю ги погледна и извъртя осъдително очи.

— Тя е само една малка кучка, защо й обръщате внимание?

— Защото я обичаме, както и всички вас — отговори Чарлс. — За никого от нас не е лесно. Трябва да го понесем и да се подкрепяме един друг. Ще бъде много трудно, когато печатът започне да разкъсва майка ви.

— Ние ще бъдем до теб, мамо — мило обеща Андрю и стана да я прегърне, а Матю размишляваше върху казаното. На него историята му хареса.

— Може би Аби ще застреля теб, татко — обнадежден отбеляза той и Чарлс не се сдържа да не се разсмее.

— Надявам се да не го направи, Мат. Никой няма да стреля.

— Мама може.

Грейс се усмихна печално и погледна най-малкото си дете.

— Спомни си го другия път, когато ти поръчам да изчистиш стаята си или да си изядеш вечерята.

— Добре — отвърна той с широка усмивка, която откри двата му липсващи зъба отпред. Изненадващо, за разлика от брат си и сестра си, Матю не се разстрои. Но той бе много малък, за да възприеме реално усложнението, което им носеше ситуацията.

Накрая Грейс се качи горе и се опита да поговори с Абигейл, ала тя не пускаше майка си в стаята си, а в шест часа всички се събраха долу, за да гледат телевизия в малкия работен кабинет. Аби слезе безмълвно и се присъедини към тях, седеше в задната част на стаята и не разговаряше с родителите си.

През последните два часа телефонът не спираше да звъни, но Грейс включи секретаря. Нямаше жива душа, с която да искат да разговарят. Имаше отделна спешна линия, по която се обаждаха помощниците на Чарлс. Те звъняха на няколко пъти и предупредиха, че според тяхната информация историята ще бъде представена много грозно.

Новината бе съобщена в специален бюлетин със снимка на цял екран от затворническите й фотографии. Грейс бе учудена колко млада изглежда. Беше направо дете, три години по-голяма от Андрю, дори имаше вид на по-млада от Абигейл на снимката.