Даниел Стийл - Горчива орис

На следващата сутрин журналистите още бяха там, а Чарлс и Грейс отново бяха предупредени да чакат нови предавания по местните и националните канали. Нейното минало беше най-голямата новина за цялата страна.

Интервюираха пазачите в „Дуайт“, които твърдяха, че я познават много добре. И двамата бяха млади и Грейс веднага разбра, че е невъзможно да са я виждали.

— Дори не съм ги зървала — обясни тя на Чарлс, отново започваше да й се повдига. Той остана вкъщи с нея, за да я подкрепя, тя нямаше намерение да излиза, а Аби отказа да стане от леглото. Техен приятел им предложи да заведе Андрю и Мат на училище и Грейс изпита облекчение, че те се съгласиха. Беше й трудно да се справи с Аби и със себе си.

Двамата пазачи от затвора твърдяха, че Грейс е била член на жестока банда и намекнаха, макар и да не го казаха направо, че тя е взимала наркотици в затвора.

— Какво правят с мен тези хора? — Тя избухна в сълзи и закри лицето си с ръце. Не разбираше. Защо разпространяваха такива лъжи за нея?

— Грейс, те искат зрелище. Това е моментна слава за тях. Това е всичко. Искат да ги показват по телевизията, да бъдат звезди като теб.

— Аз не съм звезда, а домакиня — наивно възрази тя.

— За тях си звезда. — Той бе много по-мъдър от нея.

По другия канал пак интервюираха шефа на полицията. А от Уотсика някаква жена, която твърдеше, че е била най-добрата й приятелка в училище и която Грейс също не бе виждала преди, говореше, че Грейс е споделяла с нея колко е влюбена в баща си и как го ревнувала от майка си. Създаваше се впечатление, че е убила баща си от сляпа ревност.

— Всички тези хора ли са луди, или аз? Тази жена изглежда два пъти по-голяма от мен, дори не знам коя е. — Името й също не й говореше нищо.

Интервюираха един от офицерите, който я бе арестувал през нощта на убийството, доста бе остарял, но той призна, че Грейс изглеждала много уплашена и направо треперела, когато я открили.

— Приличаше ли на изнасилена? — попита журналистката без колебание.

— Знаете ли, трудно бе да се каже, не съм лекар — смутено рече той, — но тя нямаше никакви дрехи по себе си.

— Гола ли беше? — Репортерката погледна право в камерата, привидно шокирана, а полицаят кимна.

— Да, но не се сещам лекарите от болницата да са казвали, че е била изнасилена. Според тях бе имала секс с приятеля си или нещо подобно. Може би баща й ги е заварил.

— Благодаря ви, сержант Джонсън.

После започна предаване по същата тема на още един канал. Показаха Франк Уилс, който изглеждаше още по-неприятен и подъл, отколкото преди двайсет години, ако това бе възможно. Той открито заяви, че Грейс от край време е била странно дете и винаги се е стремяла да притежава парите на баща си.

— Какво? Той прибра всичко, което бе останало и един Господ знае, че то не беше много — изкрещя тя срещу Чарлс, а после отчаяно отпусна главата си назад.

— Грейс, трябва да престанеш да се ядосваш за всичко, което говорят. Ти много добре знаеш, че няма да кажат истината. И защо им е? — Къде бяха Дейвид Глас и Моли? Защо никой не говореше нищо хубаво за нея? Защо никой не я обичаше? Защо? Защо Моли бе умряла, а Дейвид бе изчезнал? Къде, по дяволите, бяха те сега?

— Не мога да издържа — истерично настояваше тя. Не можеше да се отърве от това, беше непоносимо. Нямаше облекчение, нямаше възнаграждение за болката и мъченията.

— Трябва да издържиш — спокойно я убеждаваше Чарлс. — Няма да се свърши за двайсет и четири часа. — Чарлс знаеше по-добре от всеки, че ще мине много време, докато страстите се успокоят, след като толкова се бяха разпалили.

— И защо трябва да издържам? — попита тя, отново плачеше.

— Защото хората обичат този боклук. Те са всеядни. Когато бях женен за Мишел, таблоидите никога не ни оставяха на мира, пишеха лъжи, измисляха си истории, правеха всичко, за да я измъчват. Човек просто трябва да го приеме. Така стоят нещата.

— Не мога. Тя е била кинозвезда и се е стремила да е център на внимание. Сигурно си е давала сметка за всичко, което ще я съпътства — Грейс отказваше да приеме, че животът им е сходен.

— И по презумпция това трябва да важи и за мен, защото съм политик.

Остана с него в кабинета около час и плака, а после се качи горе и се опита да разговаря с Аби. Ала Аби не искаше да чуе и дума от нея. Тя бе пуснала телевизора и слушаше същите неща в спалнята на майка си.

— Как си могла да направиш всичко това? — ридаеше Аби, а Грейс я гледаше с болка в душата.

— Не съм — оправдаваше се Грейс през сълзи. — Бях нещастна, сама и уплашена. Ужасявах се от него… той ме биеше… изнасилваше ме в продължение на четири години… аз не можех да му попреча. Дори не знам дали съм искала да го убия. Просто го направих. Бях като ранено животно. Всячески се опитвах да се спася от него. Нямах избор, Аби. — Тя хлипаше, а Аби я гледаше и също плачеше. — Повечето от другите неща, които казаха по телевизията, не са верни. — Грейс ги мразеше за това, което причиняваха на дъщеря й. — Нищо от това не е вярно. Дори не познавам тези хора, с изключение на мъжа, който беше партньор на баща ми, но и това, което той говори, също не е вярно. Той прибра всичките пари на баща ми. Не получих почти нищо, а каквото ми дадоха, дарих за благотворителни цели. Прекарах живота си в усилие да се опитвам да давам кураж на хората, пострадали като мен, да им помогна също да оцелеят. Никога няма да забравя какво преживях. И, о, Боже, Аби — тя я прегърна, — толкова те обичам, не искам никога да страдаш заради мен. Сърцето ми се къса, като те виждам толкова нещастна. Аби, моят живот като дете бе нещастен. Никой не се бе държал мило с мен, докато не срещнах баща ти. Той ми върна живота, даде ми любовта си и ме дари с всички вас. Той е едно от малкото човешки същества, които някога са били мили с мен… Аби — тя се разрида безутешно, а дъщеря й я прегърна — съжалявам, обичам те толкова много… моля те, прости ми…