Даниел Стийл - Горчива орис

— Не може да очаквате хората да вярват на това, което четат в таблоидите, госпожо Макензи.

— Защо тогава го публикуват? — Грейс бе непреклонна.

Интервюиращата зададе хиляди неудачни въпроси, но накрая я накара да им разкаже за „Помогнете на децата!“ и за работата си с малтретираните деца. Грейс говори за „Сейнт Мери“ и „Сейнт Андрю“ и за „Помогнете на децата!“. Призова всички деца никога да не допускат да преживеят същото като нея. Въпреки журналистическите разследвания и липсата на човешко отношение от страна на медиите, независимо от фалшификатите, тя направи интервюто силно вълнуващо и предизвикващо съчувствие. След това всички я поздравиха, най-горд с нея беше Чарлс. Те прекараха спокойна вечер, след като телевизионните работници си тръгнаха, и разговаряха за случилото се. За Грейс периодът бе много тежък, но поне сега хората знаеха и нейната истина.

Прекараха рождения й ден вкъщи, а Абигейл покани приятели. Но само защото родителите й настояха. Това бе и нейният рожден ден. Грейс седеше притихнала до басейна с Чарлс. Все още се чувстваше неспокойна и мисълта й бе отвлечена, не й се ходеше никъде. Хората продължаваха да я безпокоят, дори на опашките в банката или в обществените тоалетни. Беше по-щастлива вкъщи, зад стените, мразеше да излиза навън, дори с Чарлс.

През август сякаш всичко се нормализира. Вече нямаше фотографи отвън и образът й от седмици не беше се появявал на първите страните на таблоидите.

— Изглежда популярността ти намаля — пошегува се Чарлс.

Беше успял да си вземе една седмица отпуск, за да е с нея и се радваше на това. Астмата й отново се влоши, за пръв път от години и тя се чувстваше болна. Той бе сигурен, че е от стреса, но този път тя първа се досети какво е. Беше бременна.

— При целия този тормоз? Как успя?

Отначало той бе шокиран, но беше и щастлив. През всичките им години заедно най-голяма радост им бяха донесли децата. Той се притесняваше какво ще стане с нея заради кампанията. Бебето трябваше да се роди през март, тя беше във втория месец, което означаваше, че ще участва в кампанията през първите месеци от бременността си. По време на изборите щеше да е в петия месец. Чарлс от сърце желаеше всичко да мине леко при нея, тя да съумее да не се изморява толкова много, както и да не обръща прекалено голямо внимание на печата след завръщането им във Вашингтон. После той изрече гласно това, което го мъчеше.

— Ще бъда на петдесет и девет години, когато бебето се роди. Ще съм навършил осемдесет, когато тя или той се дипломират в колежа. О, Боже, Грейс. — Тя се усмихна тъжно и го смъмри.

— О, стига. Започвам да приемам ролята на по-възрастната жена в живота ти, затова не ми се оплаквай. Приличаш на трийсетгодишен. — И наистина бе така. На трийсетгодишен — не, но за четирийсетгодишен можеше да мине като нищо. Времето почти не беше го докоснало, а на трийсет и девет и тя не изглеждаше зле.

През септември се преместиха във Вашингтон. Въпреки кампанията, лятото бе спокойно. Бяха излизали само с близки приятели в Гринич и заради скандала, който започна през юни, и бременността й Чарлс изкара цялата кампания без нея.

Абигейл влезе в гимназията, а Андрю щеше да е втора година там, имаше си нова приятелка, дъщерята на френския посланик. Мат беше в трети клас с всички обичайни вълнения за възрастта му — необходимите пособия за училище, дали да има топъл обяд, или да си носи от къщи. За Мат все още всеки ден бе голямо приключение.

Още не им бяха казали за бебето, Грейс смяташе, че е твърде рано. Беше бременна в третия месец и бяха решили да почакат до рождения ден на Мат през септември. Грейс планираше голямо тържество по този повод. Малко по малко тя започна да придружава Чарлс. Беше трудно отново да се изложи на показ и да знае, че грозното й минало е било предмет на разговор на всички големи вечери. Но от седмици не бяха писали нищо за нея и тя се чувстваше виновна, че не прави нужното за кампанията на съпруга си.

Беше горещ септемврийски съботен следобед, деня преди тържеството на Матю, и Грейс купуваше всичко необходимо от „Сътън Плейс Гуърмей“ — сладолед, пластмасови ножове и вилици, безалкохолни напитки. Докато стоеше на касата и чакаше да плати, погледът й попадна на нещо, откакто направо щеше да припадне. Току-що бяха донесли най-новото издание на таблоида „Трил“ и този път Чарлс не беше предупреден. На първа страница се виждаше нейна фотография — гола, с отметната назад глава и затворени очи. Два черни правоъгълника покриваха гърдите и лонната й кост и като се изключи това, фотографът не оставяше нищо на въображението. Краката й бяха широко разтворени и тя сякаш беше в екстаз. Заглавието бе: „Съпруга на сенатор правила порно снимки в Чикаго“. Тя си помисли да хвърли вестниците, събра ги всичките и подаде стодоларова банкнота с трепереща ръка. В момента не си даваше сметка какво прави.