Даниел Стийл - Горчива орис

— О, Боже… толкова е красив — изрече Чарлс, благоговеейки пред сина си, наведе се и целуна жена си. Тя лежеше просната след толкова изморителни усилия, но изведнъж събра сили, погледна възторжено и се усмихна на съпруга си.

— Добре ли е бебето? — питаше тя непрекъснато.

Когато го изчистиха и провериха пак дробовете му, го дадоха на майка му, положиха го върху гърдите й и той веднага се сгуши в нея, а Чарлс ги гледаше с умиление.

— Грейс… как мога да ти благодаря? — питаше я той, чудеше се как е могъл да живее толкова дълго без това бебе. И колко смела бе тя, за да направи всичко това за него. Никога не бе се чувствал толкова развълнуван, нито така влюбен в някой, както в Грейс в този миг.

После я изпратиха в стаята й, а малкият Андрю лежеше до нея и за учудване на Чарлс ги изписаха още на следващата сутрин. Тя бе здрава и млада, бебето бе добре и тежеше малко под четири килограма. Освен това раждането бе протекло нормално. Нямало причина да не ги пуснат вкъщи, обясни акушерката. А Чарлс разбра, че трябва да опознава цял един нов свят. Беше уплашен, че бебето се появи толкова скоро в къщи, но Грейс се справяше сякаш беше напълно естествено и се държеше съвсем непринудено със сина си от първия миг на раждането му. На Чарлс му трябваха няколко дни, но след седмица и неговите движения станаха съвсем отработени и той безспирно се хвалеше на всички с бебето.

Единственото, за което приятелите му не му завиждаха, бяха безсънните нощи. Всеки ден отиваше на работа с чувството, че цяла нощ е въртял колело в клетка на хамстер. Господарят Андрю се будеше на всеки два часа и заспиваше отново след приблизително един час, а Чарлс — след още малко време. Той изчисли, че всъщност спи на порции по петнайсет минути и на нощ му се събират два часа и половина сън, което бе приблизително пет часа и половина по-малко от необходимото. Ала все едно, бе му приятно и той бе луд по жена си и детето си.

За целия юли наеха къща в Ист Хамптън, където Грейс отпразнува рождения си ден. Чарлс ходеше два-три пъти седмично, а и тя пътуваше напред-назад с бебето, за да са по-често заедно. През август той си взе две седмици отпуск и те заминаха за Мартас Вайнярд в старата му къща. Грейс мислеше, че никога не е била по-щастлива, а през октомври разбра, че отново е бременна. Чарлс бе много доволен, както и тя.

— Защо да нямаме близнаци този път и да приключим веднъж завинаги? — попита той добродушно. Наистина се радваше на сина им. Чарлс вече успяваше да спи непробудно по четири-пет часа и това му се виждаше много. Не можеше да се начуди колко бързо може да се промени животът на човек.

Второто им бебе не се забави много и Чарлс отново обещаваше на боговете, че никога повече няма да докосне жена си, но този път лекарят най-сетне отстъпи и й даде лекарство. То не помогна много, но все пак беше нещо. Деветнайсет часа, след началото на болките на бял свят се появи Абигейл Макензи и погледна учудено баща си. Той се разтопи в момента, в който я видя. Беше миниатюра на майка си, само че имаше черната коса на баща си. Беше истинска красавица. Веднага стана обект на внимание, защото се роди на двайсет и петия рожден ден на майка си. Чарлс беше вече на четирийсет пет и преживяваше най-щастливите си години.

Грейс бе непрекъснато заета с децата. Ходеше на детски площадки, в детски групи за игра и музикални школи за предучилищна възраст. Беше напълно посветила времето си на тях. Притесняваше се, да не би да е досадно на Чарлс, но той изглежда харесваше начина им на живот. Всичко това бе ново за него и онези, които го познаваха, му завиждаха за младата красива жена, за младото семейство и той живееше с чувството, че е постигнал всичко на този свят.

Грейс така и не се върна към благотворителната си дейност, макар че все още говореше за това. Малко след раждането на Андрю тя направи дарение за негово здраве на приюта „Сейнт Андрю“. Даде им всичко, което й бе отпуснал Франк Уилс. Не би могла да намери по-добро предназначение на парите. В известен смисъл за нея това бяха кървави пари, реликва от един живот, който й бе донесъл само нещастие. Беше сигурна, че отец Тим ще ги използва както трябва. Направи друго, по-малко дарение, когато се роди Абигейл. Ала отдавна не бе ходила на посещение в приюта. Беше твърде ангажирана със съпруга и децата си.

Три години след раждането на Абигейл Грейс прекарваше всеки миг с тях, а вечерите — с Чарлс, ходеха на вечери с партньори и на партита. Понякога посещаваха театри, той й откри операта и тя установи, че това изкуство й допада. Тя цъфтеше и понякога чувстваше вина, защото знаеше, че на друго място хората не бяха толкова щастливи и страдаха както тя в миналото. А сега бе толкова щастлива и свободна.