Даниел Стийл - Домът на надеждата

А на следващата сутрин, когато стана след дългата и безсънна нощ, Лиз си каза, че двамата с Бил трябва да се върнат към първоначалните си приятелски отношения. Не им трябваха повече усложнения. Взела това решение, Лиз се почувства много по-добре, но това продължи само до десет сутринта, когато Бил й позвъни в офиса.

— Мислех си за теб и реших да ти звънна, за да видя как си — внимателно започна той.

— Изпълнена със съжаления за снощи — простичко отвърна тя.

— И за какво точно съжаляваш? — попита я. Гласът му звучеше необичайно спокойно, а в тона му се прокрадваха нотки на огромно щастие. — Аз съжалявам единствено, че не те целунах отново. Ако питаш мен, усещането беше страхотно.

— Точно от това се опасявах. Бил… аз не съм готова…

— Разбирам. Никой не бърза за никъде. Това не е състезание. Не е нужно да стигаме, където и да било. Нека просто продължим да се виждаме.

Лиз изпита огромна благодарност, когато осъзна факта, че той не възнамерява да я притиска и убеждава. Почувства се глупаво, припомнила си сериозните си опасения.

— Искаш ли в събота да дойда у вас и да приготвя вечеря за теб и децата? Вечерта ми е свободна, а и съм доста добър готвач. Какво ще кажеш?

Лиз съзнаваше, че би трябвало да отклони предложението му, но с изненада установи, че не желае да го стори. А и какво лошо има в това да му позволи да им приготви вечеря?

— Добре. Аз ще ти помогна.

— Аз ще донеса продуктите. Какво най-много обичат децата?

— Те ядат всичко — пиле, риба, пържола, пица, спагети. Изобщо не са капризни.

— Ще измисля нещо.

— Джейми ще бъде очарован.

А момичетата ще изпаднат в ярост.

Тя обаче предпочете да не споделя с него опасенията си. Това беше добра възможност да накара дъщерите си да се успокоят по отношение на Бил. Те сами щяха да се убедят, че той е напълно безопасен. Но такъв ли беше наистина? Дали все пак момичетата не виждаха нещата по-ясно от нея? Дали не се страхуваха основателно, че приятелството й с Бил крие потенциална опасност за семейството им?

Не й се искаше да мисли за това. Искаше той да й бъде приятел, харесваше й да я целува. Нужно ли беше обаче да задълбочават отношенията си? Тя самата не виждаше причина за това. Може би щяха да спрат до целувките. Тя поне нямаше никакво намерение да позволи нещо повече. Заради нея самата и заради децата й.

Точно както бе обещал, Бил пристигна точно в шест вечерта в събота, понесъл три пълни торби с продукти. Обяви, че възнамерява да им приготви пържено пиле, задушена царевица и печени картофи. Беше донесъл и сладолед за десерт. Веднага започна да се суети из кухнята и изобщо не позволи на Лиз да му помага.

— Ти си почини — рече й той. Подаде й чаша вино, наля и на себе си и продължи с приготвянето на вечерята.

Храната беше великолепна. Дори и момичетата бяха приятно изненадани от вкуса й, макар че Мегън продължаваше да упорства и отказваше да разговаря с гостенина. Джейми обаче не спря да си бъбри с него по време на цялата вечеря. Питър охотно участваше в разговора, а Ани и Рейчъл също се отпуснаха и се включиха в обсъжданията около масата.

Разговаряха за училището на момичетата и за колежите, в които Питър би искал да продължи образованието си. Двамата с Лиз вече бяха решили да проведат заплануваната обиколка на колежите в началото на октомври и Бил се опита да им помогне със съвети, доколкото това беше във възможностите му. Макар да смяташе, че обучението в Бъркли би могло да бъде много интересно, той бе убеден, че Станфорд и университета на Ел Ей предлагат по-добри възможности поради ред причини.

Продължиха да обсъждат този въпрос и след края на вечерята, когато Рейчъл, Ани, Джейми и Лиз се заеха да почистят масата. Питър бе изцяло погълнат от разговора с Бил, а Мегън използва момента, за да се качи в стаята, без да му благодари за вечерята. Поведението й силно ядоса Лиз, но по-късно вечерта Бил я посъветва да не прибързва и да не оказва натиск върху момичето.

— Дай й време да свикне с мен. Не е нужно да бързаме.

Всеки път, когато Бил започнеше да говори по този начин, Лиз изпитваше смътна тревога. Защо да дават време на дъщеря й? Това едва ли имаше някакво значение, защото той нямаше да присъства вечно в живота им, нали?

Бил обаче очевидно бе на по-различно мнение.

Тази вечер, след като децата си легнаха, той я целуна отново и Лиз се притесни от тази целувка в къщата й. Отношенията им придобиваха твърде интимен характер. Освен това Бил се бе държал много добре с децата й. Всички компоненти на една пълноценна любовна връзка бяха налице. Джак беше починал преди девет месеца, а Лиз се чувстваше като човек, който върви през минно поле и очаква всеки момент някоя мина да експлодира под краката й. Мегън бе настроена за битка, другите момичета изпитваха съмнения, а като капак на всичко Лиз все още не се бе справила със собствените си чувства. Тя все още изпитваше известни съмнения по отношение на Бил и неговата склонност към временни и краткотрайни връзки. Освен това не можеше да се пребори и с чувството на лоялност към Джак — лоялност, силно подкопана от чувствата, които изпитваше към Бил Уебстър.