Даниел Стийл - Неустоима сила

— Не бива да ти го казвам — прошепна той най-сетне, — но те обичам, Мери.

Това признание се изтръгна от дъното на душата му. Бе си дал сметка за това от известно време насам. И тя го усещаше. Всъщност, знаеше го, без да й е казал, и затова кимна. Това бе силата, която я разделяше от Стив. Калан.

— И аз те обичам, Кал — с нежност изрече тя.

Онова, което бушуваше между тях, не бе просто желание. Бе нещо повече. Сякаш бяха части от едно и също тяло, от една душа. И каквото и да се случеше след този миг, тя знаеше, че изцяло му принадлежи.

Той отново я притегли в обятията си, не я пускаше, всяка негова фибра жадуваше за нея. Бе копнял за това от много време. Тя го целуваше със страст, която не бе изпитвала никога преди, дори към съпруга си. Ръцете й се плъзнаха под ризата му и замилваха тялото му, а той внимателно свали бялата копринена рокля от раменете й. Когато тя се изправи, роклята падна в краката й и Мередит застана пред него прекрасна, в бели сатенени бикини и обувките на високи токове. Затаи дъх, както на плажа, и след миг я вдигна и я внесе в спалнята си. Положи я нежно на леглото, възхитен от нейната красота.

— Ти се невероятна — прошепна Кал.

— Не съм правила това никога преди — тихо призна тя, в гласа й пропълзя страх.

— Знам. — Беше му казвала преди, че е била вярна на Стив. Но сега бе различно. Владееше ги потребност — силна и разтърсваща, потребност, на която никой от двамата не можеше да се съпротивлява. — Не се страхувай, Мери… — Ръцете му я опознаваха, устните им се срещаха, тя стенеше тихо. — Толкова те обичам… Никога не съм обичал така — шепнеше той и сякаш думите му бяха като ехо на всичко, което изпитваше тя, на нещо, което част от нея бе разбрала от самото начало.

Насилваше се да си внуши, че постъпва грешно, но с цялото си сърце чувстваше обратното. С всяка частица на душата си усещаше, че той е мъжът, за когото бе родена и при когото трябваше да бъде.

Времето, което Калан и Мередит прекараха на Хаваите, бе наполовина приказка, наполовина кошмар. Никой от тях не бе изпитвал подобно щастие в живота си, но и двамата знаеха, че забраненият плод, който бяха опитали, ще промени из основи живота им. Мередит нямаше представа как ще разреши ситуацията. Вече не подлагаше на съмнение любовта си към Кал, но въпросът бе какво да направи. Нямаха право на това, което споделяха, но никой от тях не можеше да понесе мисълта да сложи край. Сякаш току-що се бе сбъднала най-съкровената им мечта.

— Какво ще правим? — попита го тя, докато лежаха в леглото късно една нощ, след като най-сетне се бяха отделили един от друг.

Внимаваха много за държанието си на публични места и бяха сигурни, че никой не е разкрил тайната им. Но единственото, което искаха да правят, бе да се върнат в стаята, да бъдат сами, да се любят, да разговарят с часове. Една нощ говориха толкова дълго, че посрещнаха зората.

Работеха заедно както обикновено, но новите измерения в отношенията им промениха всичко. А поради часовата разликата и натоварения си график Мередит не се бе обаждала на Стив.

— Какво ще направиш ти, Мери? — попита я сериозно Кал, легнал на една страна, без да откъсва поглед от нея, проследявайки лениво с пръст нежните извивки на тялото й.

Споделяха вулкани от страст и острови на спокойствието. Но онова, което ги чакаше отвъд бреговете, на които стояха, бе буря със страховита сила и опасно дълбоки води. Това не бе тайна за никого от тях. Кал изглеждаше щастлив и спокоен, когато я погледна в очите. Знаеха, че се обичат, но нищо повече. А той нямаше представа кой път ще избере Мередит — към миналото или към бъдещето. И двете възможности бяха вероятни, а тя самата се носеше бавно към неизвестността без реално чувство за посока. Приличаше на кораб с прерязана котва.

— Просто нямам представа — искрено си призна Мередит, притисната плътно до него, усещаше мъжествената му сила и топлина с всяка частица от тялото си. Чувствата й към него бяха толкова силни, че спираха дъха й. — Не мога да причиня това на Стив, Кал… Не мога… Не мога да го изоставя. — Но тя не можеше да изостави и Кал, и си даваше сметка за това. Беше хваната в капан между два свята, разкъсваше се на две противоположни страни.

— Нека не вземаме решения сега — предложи той, опитваше се да запази спокойствие, да не я плаши. — Не бива да правим нищо. Защо просто не се наслаждаваме, докато можем. — В отговор тя кимна безмълвно, той я целуна и после отново започна бавно да я люби.