Даниел Стийл - Неустоима сила

— Какво имаш предвид? — Тя бе озадачена от чутото. Мислите му бяха твърде сериозни за плажа в Кона, където бяха, за да се забавляват.

— На петдесет и една години съм. Изоставен съм от съпругата си, отишла си преди осем години. Имам деца, които ще пораснат в близките няколко години. И целият ми живот е само бизнес.

— Имам чувството, че се оплакваш, Калан Дау. — Винаги бе пряма и открита с него. — Самосъжаляваш се. Ти си на петдесет и една, не на деветдесет. Имаш много време да промениш нещата, ако искаш. Никой не е казал, че трябва да останеш сам до края на живота си и не трябва да се чувстваш изоставен от Шарлот.

— Не мисля, че това вече ме вълнува. Може би в това е проблемът. Освен обичта към децата ми, омразата към нея беше основната емоция в живота ми в продължение на близо десет години. Ако изключим това, какво друго имам? Твърде малко е, Мери.

— Сигурно е дошло време да погледнеш в нова посока — отвърна тя.

Мередит умееше да се ориентира с лекота в сложни емоционални състояния и ситуации и стигаше направо до същността на въпроса. Това бе едно от нещата, които той ценеше у нея, когато ставаше дума за бизнес. Но харесваше у нея още много други неща. Твърде много. В известно отношение.

— Какво предлагаш? Накъде да погледна? Към децата, които да изпълват изцяло живота ми, докато не ме напуснат и не поемат по своя път? Към някоя незначителна жена, за която не ме е грижа, която ще заведа на вечеря пет-шест пъти, преди да разбера, че ме отегчава, или към някоя, която се интересува повече от имуществото ми, отколкото от мен самия? Мери, възможностите не са много.

— Това не е вярно — възпротиви се тя, изтегна дългите си крака към водата и започна да играе с пръстите си с мокрия пясък, той я наблюдаваше, без да откъсва очи. — Не всички са отегчителни, не всички преследват парите ти.

— Не бих се обзаложил. Ами ти? — попита я той мрачно. — Какво би направила, ако се разделиш със Стив? Мислила ли си някога за това?

— Опитвам се да не мисля. — Но истината бе, че напоследък често размишляваше по въпроса. Животът им на двата противоположни бряга носеше огромно напрежение и за двамата и понякога тя се плашеше. Имаше чувството, че съдбата ги разделя, сила, по-мощна от тях самите. Никога преди не го бе чувствала и усещането бе плашещо. — Не знам какво ще правя — честно отговори тя. — Твърде дълго Стив е бил част от живота ми, ще бъда загубена без него. Той е добър с мен и аз го обичам. Животът ми би бил много потискащ без него.

Докато говореше, изпита ужас, сякаш щеше да падне в дълбока пропаст. Не искаше дори да й минава мисълта, че може да го изгуби. Ала знаеше, че ако нещата не се подобрят, ако един от тях не направи стъпката в най-скоро време, това можеше да се случи. Вече се изправяше пред този проблем. След като живееха разделени от близо четири месеца, те изглежда поемаха различни посоки и скоро трябваше да предприемат нещо.

— Какво ще направиш, ако двамата се разведете?

— Ще се самоубия — отвърна твърде бързо, за да е искрена, а после се замисли. — Не знам. Ще събера парчетата и ще започна отново, предполагам. Но ще ми отнеме време. Както ти е отнело и на теб, Кал. Това не е учудващо. Вложил си много в брака си. Три деца, седем години, очевидно си вярвал в нея, доверявал си се, а тя те е предала. Мисля, че ще мине много време, преди да се възстановя от нещо подобно, ако може да се каже, че и ти си се възстановил напълно.

— Трябваха ми доста години — призна той спокойно, излегнал се на топлия пясък до нея. Красотата й го завладяваше. Тя изобщо не съзнаваше какво впечатление прави, и той бе благодарен за това. Така бе по-просто. Нямаше да допусне същата грешка, като на Коледа. — Може би твърде много — допълни той. — Вече ме обзема чувството, че съм пропилял последните осем години. Просто исках да покажа на всички колко твърд и циничен съм, за да не разберат колко ме боли. Но истината е, че бях наранен. Твърде много, твърде дълго. — Но мрачното му настроение бе изчезнало.

— А сега? — продължи да настоява Мередит. Той се усмихна. Тя бе чудесен приятел.

— Просто искам да продължа и да заживея отново. Изведнъж усетих остро липсата на всичко, което съм пропуснал през годините, седя тук и се чудя къде съм бил и какво съм мислил.

— И го искаш незабавно — тя се засмя. Както във всичко друго, той бе нетърпелив и искаше моментални резултати без отлагане.

— Разбира се. — Лицето му засия, не се бе чувствал така добре от години. Обичаше да разговаря с нея. Тя не само бе блестящо допълнение към неговия бизнес, но и най-добрият приятел, когото бе имал. Денят, в който я бе срещнал, бе благословен от щастлива звезда. — Добре, намери ми идеалната жена.