Даниел Стийл - Неустоима сила

— Мога ли да знам колко ни струва всичко това? — попита я Кал развеселен, докато стюардесата им сервираше шампанско.

Мередит отказа. За нея бе твърде рано да пие шампанско в девет сутринта и тя поиска кафе.

— Ще разбереш само ако ми позволят да ти дам кислород при излитане — рече тя, отпивайки от кафето си.

— И аз така си мислех. Не ми казвай. По-добре е за моралните ми устои. Или поне така се предполага.

Щом излетяха, тя се отпусна на седалката си с купчина документи. Той й се скара, че си е взела куфарчето.

— Не мога да отида никъде без него, Кал — усмихна се тя засрамено. — В противен случай ще изпитвам вина.

— Трябва да те запишем на уроци по фолклорни танци, за да те разсеем. Не искам да работиш прекалено много по време на това пътуване, Мередит. Трябва да се позабавляваш. Както всички останали.

— Едва ли ще се случи, ако не получат специално поръчаните ястия или ако стаите им не са на посочения етаж, или ако не успеят да отидат на празнична хавайска вечеря.

— Ще го преживеят.

Прегледаха програмата за срещите, състава на групите, както и темите, които щяха да разглеждат, и накрая Мередит захвърли документите, след което се остави Кал да я уговори да гледат филм. Летяха директно за Кона и полетът бе достатъчно дълъг, за да има време за хранене, закуска, филм и кратка дрямка преди пристигането. А на половината на пътя, тя видя, че Кал гледа замислен през прозореца и се запита какво ли го тревожи.

— Добре ли си? — попита го с топлота.

— Добре съм. — Той я погледна. — Просто размишлявах. За кратко време отведох компанията твърде далеч. Чувствам се късметлия.

— Това не е късмет, Кал. Работеше много упорито, за да стигнеш дотук.

— И ти също, особено през последните четири месеца. — Никой не бе работил толкова много. Наистина й беше благодарен, всеки път, когато се сетеше, че Чарли е напуснал и Мередит е поела работата при него. Тя бе един от най-големите му активи. — Надявам се, че си щастлива с нас, както и ние с теб — с признателност отбеляза той.

— Щастлива съм. Ако някога намерим работа на Стив, животът ми ще е идеален — допълни тя тъжно.

Беше толкова трудно съпругът й да не бъде част от всекидневието й. Струваше й се, че е безкрайно далеч. И бе точно така. Посещаваше го веднъж или два пъти в месеца, сякаш й бе стар приятел или старо гадже. Напоследък дори не го възприемаше като съпруг. Вече не бе част от всекидневието й, не можеха да се смеят или говорят, нито да сподели проблемите си с него, освен когато го повикваше по пейджъра. Струваше й се, че той се прибира все по-рядко. Също като нея и той винаги работеше. Очевидно се стараеше да преодолее самотата си, като се товареше с работа.

— Знам, че ти е трудно, Мери — тихо рече Кал. — Понякога ми се иска да мога да направя нещо.

— Може би един ден всичко ще се оправи. Междувременно просто ще трябва да го преживеем. — Ала не бе лесно. Той бе единственият съпруг, който не бе дошъл на пътуването. И тя се ядосваше, че не е тук.

— Много неприятно, че пропадна възможността в Ийст Бей. Лош късмет.

— Може би е съдба — отбеляза тя философски. — Надявам се все пак скоро да се уреди нещо по-добро.

— Дано — искрено пожела Кал.

Повече от всичко искаше тя да бъде щастлива. Ако не бе щастлива, съществуваше възможност тя да напусне компанията и мисълта за това го ужасяваше. „Дау тек“ имаше нужда от нея, както и той самият, за да води финансовите дела. Освен това изпитваше потребност от присъствието й и в личен план. Споделяше с нея всичко — страховете и радостите си, проблемите и мечтите си. Бяха партньори в бизнеса. А имаше и нещо повече. Доверяваше й се дори за децата. Бяха най-добрите възможни приятели.

— Много лошо, че Стив не успя да дойде — допълни. Съжаляваше заради нея, виждаше, че бе разочарована от отказа на Стив да пътува.

— Може би не е толкова лошо. Ще бъда много заета. — Предстояха й три презентации заедно с Кал и още една нейна на отделна среща.

— Най-добре отдели време и за малко забавления. Не искам да се разкъсаш, само и само да угодиш на всички. Нека се погрижат сами за себе си. Ти не си им гид.

— Кажи им го ти — разсмя се тя. — Би си спестил съветите, ако бе видял списъците с искания, които получих.

— Скъсай ги. Това е заповед.

— Слушам, сър — отдаде чест шеговито и той се разсмя.

После разговаряха за други неща, а той й разказа смешни случки от предишни ваканции, спомена и за лудориите, които хората правят в напълно различна среда от обичайната за тях. Преди години Чарли Макинтош се бе напил и бе спал с едно от момичетата — изпълнителка на фолклорни танци, а после не могъл да го преживее. Историята се разказвала дълго и той винаги я отричал, но всички знаели, че е истина, освен жена му.