Даниел Стийл - Неустоима сила

— Ще се опитам да се държа добре — обеща Мередит, смеейки се заедно с него.

Той се загледа в очите й и тя изведнъж си спомни за Коледа.

— Надявам се — нежно рече той.

Тя не му отговори. Понякога ставаха толкова близки, че тя се плашеше. В известен смисъл Кал й напомняше Стив, когато живееха в един и същи град. Нямаше нещо, което да не може да сподели с Кал. И каквото и неудобство да изпитваха за необмисленото си поведение в коледната вечер, то се изпари, когато тя се върна след Нова година. Тогава възстановиха непринуденото си приятелство. Имаше обаче моменти, когато силата на личността му беше като магнит, който я привличаше неустоимо. Понякога си мислеше, че сякаш бе предопределено да се срещнат и да работят заедно, за да изградят империя. Бяха като две половини на едно цяло, които си съответстваха идеално. Трудно й бе да повярва, че не са се познавали през целия си живот. От време на време й се струваше, че са по-близки, отколкото със Стив. В известен смисъл двамата с Кал имаха много повече общи неща, споделяха едни и същи цели, едни и същи потребности, стимули, отдаденост на работата. Стив живееше в различен свят, неговите мотиви й изглеждаха по-благородни, но сякаш бе друг тип човешко същество. Изобщо не го бе грижа за парите. Не разбираше работата, която тя вършеше, и не искаше да научи нищо за нея. Единственото, което го интересуваше, бе тя да изпитва удовлетворение от дейността си. А какво постигаше, как и защо, не бе от значение за него. Кал обаче разбираше всичко. И това я караше да се чувства добре.

Самолетът се приземи малко след обяд местно време, двамата с Кал събраха групата и всички се качиха на автобуса за хотела. Багажът щеше да пристигне по-късно, а загубеното щеше да бъде намерено. Този следобед нямаше мероприятия и не се налагаше да се срещат до вечеря. Очакваше ги хавайска вечеря, а след това — танци. Срещите започваха чак на следващата сутрин. Двамата с Кал щяха да произнесат кратки речи и да покажат диапозитиви. Тя бе организирала всичко, бяха го обсъдили в самолета. Този следобед не оставаше друго, освен да почиват, да идат на плаж или да поплуват в басейна, а после да се срещнат с другите на вечеря.

— Искаш ли да обядваме в моята стая? — попита я Кал, след като се регистрираха. Стаята му бе до нейната и, както се оказа, терасата им бе обща.

— Разбира се — непринудено се съгласи тя. — А след това да отидем да плуваме, ако не възразяваш. Може би ще се спасим от останалите до вечеря.

— Звучи ми добре — отвърна той, после отнесе куфара й до нейната стая.

Тя се изненада, когато видя, че всъщност е настанена в апартамент, както и Кал, а после се сети, че той лично е резервирал нейния. Имаше просторна, хубава дневна в пясъчни тонове и красива бяла спалня. Приличаше на реклама от списание с инкрустираната със сребро масичка за кафе с форма на раковина. Разполагаше дори с малък кухненски бокс и барче и когато влезе в апартамента си заедно с Кал, вътре звучеше музика.

— Забележително е — прошепна възхитено, когато хвърли поглед навън към палмовите дървета, отвъд които се простираше океанът.

— Стори ми се, че ще е красиво по залез. Исках да си до мен, за да не те безпокоят другите.

Останалите бяха настанени на друг етаж, което бе умно от негова страна. Дори не й хрумна, че е странно стаите им да са една до друга. За тях никога не се бе чула клюка и всички знаеха, че е омъжена. Тя говореше често за Стив.

После Кал отиде в своята стая, а няколко минути по-късно пристигна багажът им. Очевидно нищо не бе загубено, което си беше цяло чудо при такава голяма група като тяхната. Кал бе поръчал големи сандвичи и когато тя отиде при него, всичко бе сервирано на терасата. Дори й бе поръчал ликьор.

— Ще тръгна по стъпките на Чарли, ако не внимавам — засмя се тя, — и ще се напия още по обяд.

— Ако започнеш да задиряш танцьорките, Мередит, ще те изпратя с първия полет у дома.

— Ще се опитам да не го правя — обеща тя, като го погледна престорено засрамено.

Сандвичите бяха вкусни, а ликьорът бе твърде силен, но тя пи малко от него. Двамата дълго седяха на терасата, възхищаваха се на гледката и отпочиваха. Най-сетне тя се изправи и каза, че отива да плува.

— Ще ти правя компания — предложи той.

Тя се появи няколко минути по-късно в бикини и дълга плажна дреха върху тях, носеше сандали с тънки каишки и видът й бе безупречен, както винаги. По същия начин неотразим изглеждаше и той с бански и подходяща риза, обут в леки обувки. Бяха красива двойка и който не ги познаваше, не би допуснал, че не са женени. Изглеждаха толкова близки и свързани един с друг, че бе трудно да се повярва, че никога не бяха се любили. Кал подхвърли нещо в този смисъл, докато слизаха надолу, и тя го погледна с учудване.