Даниел Стийл - Неустоима сила

— Има твоя характер. До няколко години ще ти причинява големи грижи.

— Знам — усмихна се гордо Ана. — Баща й беше истински негодник, но все пак чаровен.

Стив се разсмя на описанието. Нещо у този мъж бе привлякло Ана, видът му или умът, или изтъкнатият му произход. Доколкото я познаваше едва ли бяха парите му. Изглежда не я бе грижа много за това. На Стив му се искаше да ги покани в дома си на вечеря, но се притесни от екстравагантността на апартамента си. Бе му по-лесно да дойде тук. Ана се затрудни с рака и виното, които той донесе, но все пак се зарадва и тази вечер те дълго си говориха за стреса да живее на близо пет хиляди мили от съпругата си. Ана бе изпълнена със съчувствие и й бе жал за него. А когато същата вечер се прибра вкъщи, Стив си даде сметка, че бе пил много, но въпреки това бяха запазили приличие. Двамата с Ана бяха добри приятели.

Когато си легна, Мередит му липсваше и той искаше да й се обади и да й каже, че съжалява за уикенда, не преминал както трябва, но като погледна часовника, си даде сметка, че тя още е в самолета. Мислеше да остави съобщение на телефонния й секретар, но бе уморен, а и бе пил доста, затова легна да спи.

Покани Ана и Фелиша на вечеря по-късно същата седмица, след като приключиха дългия работен ден. Заведе ги да хапнат сандвичи и сладолед. Фелиша прекара чудесно с тях. Придружи ги до дома им и чете вестник, докато Ана сложи детето да спи. Чувстваше се спокоен и отпуснат в тяхната компания.

— Ти си добър човек, знаеш ли — каза тя, когато се върна в дневната и седна на счупения диван до него. — Съпругата ти постъпва глупаво, като те оставя сам тук. — И двамата бяха изморени, но се чувстваха уютно в малката дневна. Това бе чудесна вечер след дългия, труден ден.

— Тя няма избор в момента — честно отвърна той. — Трябва да си намеря работа в Калифорния. Нямаме избор, Ана — въздъхна с мрачен вид, сетил се пак за раздялата.

— Все трябва да има нещо за теб, Стив — със съчувствие изрече тя, докато той се стараеше да не обръща внимание колко хубава изглежда в тениска и клин. Това бе неуместно. Приятелството помежду им бе важно и за двамата.

— И аз все си повтарям, че в Сан Франциско не може да не се намери работа за мен, но засега няма нищо. — Беше се обаждал в тамошните болници, за да съобщи, че е свободен. — Вече почти свикнах с това положение.

Но думите му не убедиха никого от тях и фактът, че през следващата седмица Мередит заминаваше на кратка почивка на Хаваите, не бе от полза за брака им. Щяха да бъдат разделени още две седмици.

— Не се ли притесняваш? — попита многозначително Ана, когато стана дума за Хаваите. — Не се ли тревожиш, че може да започне връзка с мъжа, с когото работи? — Понякога тя му задаваше въпроси, които стигаха твърде далеч и го караха да се чувства неудобно. Но винаги й отговаряше честно, независимо колко го болеше.

— Понякога се притеснявам. Той изглежда чудесно и мисля, че го харесва. Но й вярвам. Мери не би го направила. — Ана бе достатъчно възпитана, за да премълчи възраженията си. Знаеше, че хората бяха подвластни на еднакви слабости и ако останеха дълго самотни, правеха глупости. — Никога не сме си изневерявали.

— Възхищавам ви се за това — искрено призна тя.

Знаеше колко е самотен Стив, колко е нещастен, но никога не бе дал знак пред нея, нито бе направил намек за нещо повече от приятелство помежду им. Мередит бе щастлива жена. Може би това важеше и за двамата. Поне се надяваше да е така, заради него.

— Просто не виждам смисъл в изневярата. Освен това Мередит би разбрала. Струва ми се, че ако някой от нас го направи, то ще е със знанието на другия.

Бяха изминали близо четири месеца, откакто тя бе напуснала Ню Йорк, а да живеят на двата бряга на Щатите бе най-голямото предизвикателство в съвместния им живот. Стив нямаше с кого да прекарва уикендите, когато тя бе в Калифорния, нито с кого да разговаря нощем, след като се прибереше вкъщи, не можеше и да се оплаче от трудностите в работата, нямаше с кого да се смее или да се люби сутрин. Беше истински ад, но все пак бе временно положение, и двамата го знаеха. Не искаше да направи нещо необмислено, което напълно би провалило брака им. Каза го и на Ана.

— Е, по-добре заминавай по-скоро, Стив, преди един от вас да се е почувствал твърде самотен или да е изпил твърде много питиета на някое парти и да се е поддал на изкушението.

— Права си — кимна той. Вече обмисляше да започне работа в спешното отделение в Централната болница на Сан Франциско. Ставаше все по-трудно да бъдат разделени. — Преди няколко седмици тя предложи да напусне работа и да се върне, но аз не искам да го прави. Работата й е страхотна и няма да е честно към нея — обясни той с въздишка.