Даниел Стийл - Неустоима сила

Бе постъпила в болницата още преди той да излезе във ваканция, но усещаше, че започва да я опознава едва след като изтече януари. Бе неуморна и бе готова да работи без почивка. Никога не бързаше да се прибере вкъщи, макар по думите й да съдеше, че е отдадена на детето си. Веднъж я попита защо е съгласна да работи толкова дълго и по толкова много дни, а тя го погледна право в очите.

— По две причини. Харесва ми това, което правя, и имам нужда от пари.

— Кой се грижи за дъщеря ти, докато си тук?

У нея имаше нещо, което будеше интереса му. В същото време усещаше някаква твърдост или по-скоро резервираност, сякаш се бе скрила под непробиваема обвивка, за да не наранят нежната й душа.

— Оставям я на съседите. Те имат пет деца и момиченцето ми се чувства добре с тях.

— Ами ти? Не изпитваш ли понякога потребност да се прибереш по-рано вкъщи? Всички имаме нужда да излезем оттук, за да запазим разума си трезв — отбеляза той с уморена усмивка. Той самият бе на дежурство от четири дни.

— Ти също не се прибираш кой знае колко вкъщи — подхвърли тя. Имаше гъста черна коса и меки кафяви очи, чийто цвят напомняше на шоколад.

— Съпругата ми живее в Калифорния — обясни той.

— Разведен ли си?

Той поклати глава.

— Значи сте разделени?

Сама не знаеше защо проявява любопитство към него. За Стив се носеха различни слухове. Приказваха, че е добър човек, но има странни отношения със съпругата си, но Ана не схващаше какво точно означава това. Затова го попита. Никога не се страхуваше да задава въпроси и настойчивият й поглед говореше, че очаква отговор. На Стив му изглеждаше външно по-твърда от Мередит, но имаше усещането, че е по-кротка по характер. Понякога в работата с него бе рязка и груба, а в следващия момент казваше нещо мило, което искрено го трогваше. Всъщност бе сдържана. Явно бе наранена и не желаеше да допусне някой да я обиди отново. Бе борец, човек, който оцелява.

— С жена ми пътуваме между двата бряга — отвърна той с усмивка.

— Това сексуално предпочитание ли е, докторе, или диагноза? — засмя се и тя в отговор.

— И двете. Означава, че съм деветдесет процента от времето ерген и съм луд по жената, която работи в град на близо пет хиляди километра оттук. Все още не мога да си намеря работа там, но продължавам да търся. Работа. Не друга жена.

— Звучи ми сложно — отбеляза тя. Двамата седяха в кабинета му и пиеха кафе от пластмасови чаши. Току-що бяха приключили с тежка коремна операция, благодарение на уменията й успяха да извадят куршума. Гъвкавите й пръсти, професионалната й работа и упоритостта й спасиха пациента. Стив бе почти сигурен, че не би го постигнал сам.

— Да, сложно е — призна той с въздишка. — Така е от четири месеца. През октомври тя започна работа в Калифорния, а мястото, което бях уредил, пропадна през декември, пък и трябваше да остана тук заради Лукас.

— Не звучи добре. — Погледът й остана взрян в очите му, пълен с въпроси. Тя го смяташе за добър хирург, интересна личност, макар и може би малко ексцентричен. Понякога изказваше гласно мнения, които шокираха сестрите.

— Така си е. Тя получи страхотно предложение от една компания и аз я насърчих да го приеме. Бях си уредил работа от януари, но после от болницата ми отказаха. Всъщност това е неприятното. Но за момента не мога да направя почти нищо. Единственото, което ми предложиха след това, е място в спешното отделение, където лекуват главно хемороиди и навехнати глезени, спорадични случаи на обриви или астма. Тяхната книга за регистрация направо ме приспива.

— Разглезил си се тук — многозначително отбеляза тя. Дори хирургическите дрехи не можеха да скрият хубавата й фигура.

— Може би. Вероятно тукашните главоболия изобщо не са ми необходими. Би трябвало да съм готов да върша нещо по-лесно. Сигурно ще се окаже облекчение.

— Съмнявам се. Струва ми се, че се опитваш да убедиш сам себе си. Как можеш да отидеш някъде, където предизвикателствата ще липсват? — Тя гледаше реално на живота, пък и бе човек на действието.

— Налага се да го сторя. Не искам да изгубя брака си.

— Ако тя те обича, няма. Ако не, не можеш да направиш нищо, за да го спасиш.

— Вземаш ли допълнителна такса за подобни съвети, докторе? — пошегува се той и тя се усмихна.

— Не, давам ги безплатно, защото самата аз не приемам съвети.

— Разбрах, че си разведена — рече простичко той и тя кимна.

— Съвсем.

— Какво означава това?

— Означава, че се мразим, и аз се надявам никога повече да не видя този кучи син. Напусна ме, когато бях бременна в осмия месец, защото родителите му му повериха тръстов фонд.