Даниел Стийл - Неустоима сила

— Нищо не струва, ако те загубя — категорично произнесе тя. — Няма работа на планетата, която не бих жертвала за теб, нито пък каквато и да било сума пари.

— Сигурен съм — той я притегли към себе си и я целуна. — Ще дойда до два месеца и когато по-късно се сещаме за този период, ще се смеем. Можем да го направим, Мери. Обещавам ти. — Внезапно изпита чувството, че нещо я отделя от него, сила, която бе по-мощна от тях, сякаш съдбата заговорничеше срещу двамата. — Нека се опитаме и прекарваме уикендите си по-често заедно.

— Мисля, че това ще помогне — съгласи се тя и той кимна.

— Ще продължавам да търся работа в Сан Франциско. През следващите два месеца все едно не мога да мърдам оттук, докато Лукас не се възстанови от счупването. Значи е ясно, че ще съм тук още дълго. Може би дотогава ще се открие място в района на залива.

— Господи, надявам се — въздъхна тя и го бутна обратно в леглото.

Успяха да бъдат заедно дори в новогодишната нощ, без да ги безпокоят от травматологичното отделение, главно благодарение на Ана Гонсалес, която го заместваше. Стив дори подчерта, че Гонсалес е забранила да го безпокоят.

— Дължа й голяма благодарност в такъв случай — каза Мередит, докато прибираше багажа си на първи януари, за да се върне в Калифорния.

И двамата бяха тъжни, че тя си отива, бяха прекарали чудесно една седмица и Мередит се чувстваше по-сигурна за връзката им, отколкото на сутринта след Коледа. Вече смяташе, че бракът им отново е в безопасност. Пък и всичко, което той й каза, звучеше съвсем разумно. Рано или късно щеше да си намери работа. Стив бе решен да напусне във всички случаи, дори да трябваше да работи като обикновен ординатор, макар тя да знаеше, че това би го потиснало.

— Искам да се запознаеш с Ана следващия път, когато дойдеш — вметна й Стив, докато хапваха приготвената от него вечеря, преди да се отправят за летището. — Тя е удивителна жена. От Сан Хуан е и е израсла в бедност. Следвала е на пълна стипендия в Йейл, а после е завършила медицински колеж. Омъжила се за някакъв богаташ от правния факултет, но доколкото разбирам, семейството му не е било никак доволно. Накрая го принудили да я остави, но вече детето им се родило. Напуснал я, докато стажувала, без пукната пара и с новородено бебе. Детето сега е на пет години. Тя живее в някакъв апартамент в сграда без асансьор в Уест Сайд. Невероятен лекар е. Имахме щастие, че я открихме.

— Как изглежда? — попита Мередит и Стив се разсмя.

— Този въпрос е твърде женски — пошегува се той.

— Нали съм жена.

— Забелязах го. — Само час преди това се бяха любили. „Последно преди тръгване“, както казваше той. — Миловидна е, но не е нещо особено. Малко по-слаба отколкото трябва, малко нервна, много стресирана! Трябва да гледа дете и изглежда, че едва свързва двата края. Опитвам се да накарам болничната управа да я наемем за постоянно. Тя ще ни е от полза в отделението. А когато напусна, може да ме замести. Ще й хареса.

— Изглежда е въплъщение на добродетелта. — Нещо в начина, по който разговаряха за нея, правеше Мередит неспокойна. А неясното физическо описание, което той й направи, й се стори твърде схематично. — Колко е годишна?

— Трийсет и три. Не е дете. И много преживява за бившия си съпруг. — В гласа му се усети съчувствие.

— Той не издържа ли детето?

— Изпраща й двеста долара месечно. Очевидно никога няма да говори с нея, не иска да вижда детето и се е оженил за някаква дебютантка от светските среди, която отскоро му е родила близнаци.

— Чудесен човек — отбеляза Мередит, а после си даде сметка, че ревнува, което й се стори странно. Не Стив се бе целувал с Кал в коледната нощ. Все още съжаляваше за случилото се и се чувстваше виновна, защото знаеше, че съпругът й никога не би постъпил така. Винаги й беше верен, както и тя не бе му изневерявала нито веднъж. Не биваше да допуска коледното безумие да ги обхване отново. Сигурна бе, че и Кал споделя нейното мнение.

Стив отведе Мередит на летището и когато се прегръщаха и целуваха, вкопчени един в друг, те приличаха на младоженци. Тя обеща да се върне след две седмици, независимо колко заети ще са и двамата. Повече от всякога бе сигурна, че тези пътувания са жизненоважни за тях. Дари го с последна целувка, преди да се качи на самолета и мисли за него по целия път до Калифорния. Чувстваше се много по-добре, отколкото седмица по-рано, когато пристигаше в деня след Коледа.

Прибра се в апартамента си в Пало Алто малко след полунощ и заспа, мечтаейки за Стив. А на следващата сутрин стана рано, в прекрасно настроение. Беше на бюрото си, имаше делови, но и сияещ вид, когато Кал влезе и застана на прага на кабинета й. Търсеше по лицето й признаци, за неловкост, но не откри никакви. Тя го погледна и му се усмихна. Кал забеляза, че нещата за кратко време са се променили. Тя изглеждаше по-щастлива, отколкото преди седмици и той се зарадва заради нея.