Даниел Стийл - Неустоима сила

Същия следобед се обади в Ню Йорк и каза, че й е изникнала работа в офиса и през уикенда ще се среща с клиенти. Стори й се, че Стив не е много доволен, макар да прояви разбиране. Когато затвори телефона, тя отново се почувства като престъпник. Правеше нещо, което никога не си бе позволявала преди. Лъжеше то. Мина й през ума, че постъпва също като бившата съпруга на Кал. Тя бе спала с шефа си и лъжеше съпруга си. Стори й се отвратително и тя го сподели същата вечер с Кал, когато той дойде. Бе завел децата вкъщи, бе вечерял с тях, чувстваше се уморен. Не му хареса сравнението с Шарлот.

— Не е същото, Мери — натърти той.

— А кое е различното? Това е почти същата ситуация.

— Тя е имала връзка с него, преди да се оженим и не ми е казала. Продължила е отношенията си и след брака ни, с малки прекъсвания, когато е раждала децата ни. Бяхме женени седем години и тя му е била любовница през цялото това време, както и няколко години преди това. Не ми каза какво става, напусна ме заради него. Казвам ти, различно е. Никога не съм знаел за това, докато не се досетих сам. Живо чудо е, че никое от децата ни не е от него. Щях да се притеснявам наистина, ако всичките не приличаха толкова много на мен.

— Би било чудовищно от нейна страна — Мередит му съчувстваше, но все пак не харесваше приликите между двете ситуации, а те несъмнено съществуваха.

През уикенда отидоха в Кармел с децата. Отседнаха в „Лодж“ на Пебъл Бийч, тя взе отделна стая, но за нейна изненада никое от децата нямаше нищо против присъствието й. Бяха я приели като приятелка. Пазарува с двете момичета, докато Кал и Анди играха голф. После отидоха в „Плати“ в Кармел и вечеряха спагети. Разговорът бе оживен. Децата се шегуваха с баща си за косата му, начина му на обличане, жените, които харесвал или не харесвал, дори за това как играе голф. Но заяжданията им бяха безобидни. Очевидно въпреки недостатъците, които забелязваха, те истински го обичаха. Държаха се добре с Мередит, защото знаеха, че не му е любовница, а е женена за Стив.

— Сигурно ти е трудно да живееш тук без съпруга си — със съчувствие отбеляза Мери Елън, което озадачи Мередит. Изненадващо бе, че момичето е стигнало до този извод, разсъждаваше като възрастен човек. Тя кимна утвърдително.

— Така е. Опитва се да си намери работа, но не е лесно и сега е длъжен да остане в Ню Йорк, защото шефът му претърпя злополука.

— Той оправя хора, по които е било стреляно, нали? — попита Анди и тя се разсмя.

— Лекува рани и още няколко други болести.

— Сигурно хората в Ню Йорк се стрелят много, след като се нуждаят от специален лекар за това — допълни детето и всички се разсмяха. Разговорът отново й напомни, че Стив е част от живота й и тя не може да го избягва до безкрайност.

Двамата с Кал разговаряха по този въпрос отново същата вечер и тя заяви, че наистина иска да се прибере вкъщи следващия уикенд. Но когато дойде четвъртък, установи, че наистина се налага да се срещне с клиенти, които идваха от Токио. Вече не знаеше какво да каже на Стив, след като бе използвала предишния път същото извинение.

— Пак? — Гласът му прозвуча нещастно, когато му съобщи, че не може да се върне. — Господи, Мери, възнамеряваш ли някога да си дойдеш? Знаеш, че не мога да мръдна, след като Лукас отсъства.

— Ами Ана? Не може ли да те замести, за да дойдеш в Калифорния?

— Не и тази седмица. Работила е непрекъснато шест дни. Не е виждала детето си. Освободих я до неделя.

— Значи дори да дойда, все едно ще си зает. Може би е по-добре, че не мога. — Тя си търсеше извинение, което не убягна съвсем на Стив.

— Слушай, Мери. Доколкото знам, ние все още сме женени. И след като е така, искам да те виждам повече от веднъж месечно, ако и ти го желаеш. — Той наистина й бе ядосан.

— Ще си дойда другата седмица. — В тона й звучеше извинение.

— Това чувам всяка седмица, а после в четвъртък ми се обаждаш, че трябва да се срещаш с клиенти или да ходиш на Хаваите, или да вдигате хвърчила с Калан Дау. Не знам какво, по дяволите, правиш там, но знам, че никога повече няма да те видя. — Гневът му напираше, бе уморен, ревнуваше и тя не можеше да го вини.

— Съжалявам. Не знам какво да кажа. — Чувстваше се виновна до отчаяние и бе малко уплашена от постъпката си. Независимо какво чувстваше към Кал, колко хубаво бе то, тя рискуваше брака си и си даваше сметка за това. Не можеше да очаква, че Стив ще приеме това положение завинаги.

— Няма значение, Мередит. Ще те видя, когато е възможно. Ако дойдеш в Ню Йорк, обади ми се. Трябва да се връщам на работа. — Затвори, без да изчака да му кажа довиждане, и през останалата част от деня тя се чувстваше неудобно при мисълта за случилото се. На Кал обаче не каза нищо. Стив бе неин проблем. Неин съпруг.