Даниел Стийл - Неустоима сила

В компанията никой не бе разбрал за връзката им, те бяха изключително внимателни това да не се случи. Дори неговите деца не подозираха. Изглежда всички ги смятаха за приятели, каквито бяха, когато тя постъпи на работа при него. Ала рано или късно, бе сигурна в това, някой щеше да ги разкрие и тогава щяха да имат сериозен проблем. Едва ли хората щяха да приемат като нещо нормално факта, че тя мами съпруга си.

— Какво ще кажеш утре вечер да вечеряме във „Фльор дьо Лис“? — предложи той небрежно, а тя се усмихна очарована.

— Много бих искала. — Струваше й се странно, че няма да прекара Свети Валентин със Стив и изпитваше вина, че предпочита да е с Кал в Сан Франциско.

— Защо не дойдеш тази вечер? Ще взема видеофилми и ще си направим пуканки — предложи той.

— Искаш ли аз да донеса филми? — попита тя, докато прибираше в куфарчето си документите, върху които възнамеряваше да работи. Забеляза, че вече носеше все по-малко работа вкъщи през уикендите. Прекарваше времето си с него и не бе в настроение да работи.

— Разбира се, донеси. Ще приготвя вечеря за нас, след като децата се нахранят — предложи той.

Мередит се опита да не мисли за това как постъпват. Те живееха във фантазия, която изглеждаше прекрасна засега, но не можеше да продължи вечно, особено след като Стив намереше работа и се преместеше в Калифорния. Независимо колко се стараеха да го избегнат, те знаеха, че ще трябва да се изправят пред това. Но още е рано, казваше си тя. Още е рано. С Кал споделяше твърде сладостни чувства, за да се откаже от тях. Знаеше, че постъпва егоистично, но не можеше да се принуди да прекъсне връзката, независимо колко виновна към Стивън се чувстваше.

— Ще дойда след два часа — обеща тя. Искаше да вземе вана, да се отпусне и да му даде малко време да прекара с децата, преди да се присъедини към тях. Не желаеше да злоупотребява с доброто им отношение към нея.

Прибра се в мебелирания апартамент, в който още живееше. Така и не бе намерила къща, която да харесва, пък и отделяше малко време за тази задача. Беше заета и тъй като Стив продължаваше да живее в Ню Йорк, не виждаше причина да се мести в града. Искаше да остане в Пало Алто, за да бъде близо до Кал. Беше й казал, че може да задържи апартамента колкото дълго иска.

Когато пристъпи вътре, я обзе странно чувство. Повече усещане, отколкото нещо видимо, но беше различно. Влезе в дневната и остави куфарчето си, странното предчувствие не я напускаше и в този момент Стив излезе от спалнята й с голям букет цветя. Тя почти подскочи, когато го видя. Последното, което очакваше, бе да го види.

— Какво правиш тук? — попита, сякаш срещу нея стоеше натрапник, а той я погледна със странно изражение и се приближи с цветя в ръка.

— Мислех, че ще се зарадваш да ме видиш — изглеждаше разочарован.

— Така е. — Тя веднага се окопити и се приближи към него. — Просто… не очаквах… ти каза, че този уикенд ще работиш.

— Исках да те изненадам — отвърна Стив и остави цветята на масичката за кафе.

Прегърна я и тя започна да се моли да не усети вътрешната й съпротива. Не го бе виждала отпреди отношенията им с Кал да се променят и много се страхуваше Стив да не го почувства. Ала когато я целуна, бе сигурна, че не е разбрал нищо.

— Честит Свети Валентин, Мери — щастливо я поздрави съпругът й, доволен развоя на събитията.

— Каква изненада! — възкликна тя героично, а Стив не й каза, че идеята е била на Ана.

— Реших, че е по-лесно аз да се освободя, отколкото да те откъсна от работата ти тук. Дано да си свободна този уикенд. Утре искам да те заведа на вечеря.

Същото бе предложил и Кал, помисли си тя в момента, в който го изрече. Но това бе невъзможно. Трябваше да прекара Свети Валентин със съпруга си. След като той бе успял да се освободи, разбираше, че трябва да прекара всеки миг с него. Това й приличаше на благословия.

— Е, какво ще правим довечера? — той сияеше срещу нея. Знаеше какво стои на първо място в списъка му, но след това мислеше да я изведе на вечеря и на кино.

— Не знам. Защо не останем тук? — Тя се чувстваше напълно дезориентирана и по някаква странна причина имаше чувството, че ще забавлява непознат. След като бе спала с Кал, изпитваше усещането, че целият й живот е променен.

— Мога да сготвя, щом искаш — предложи Стив, — или да поръчаме пица.

— Разбира се, скъпи — сговорчиво се съгласи тя, — каквото искаш. Сигурно си изтощен. — Поне така се надяваше, но той й изглеждаше изненадващо свеж, въпреки часовата разлика и безкрайната поредица дни, през които бе работил.