Даниел Стийл - Неустоима сила

— Понякога идват хора. Японците миналия уикенд.

— Лошо, че не си им купила саке. Бих го предпочел. По-късно можем да купим бира.

— Не те очаквах, затова не купих.

— Няма проблем — отвърна той безгрижно.

Приличаше й на голямо момче в сравнение с изтънчения Кал. Почувства се странно, когато си даде сметка, че вече се чувства по-уютно с любовника, отколкото със съпруга си. Последните четири месеца не бяха милостиви към тях.

— Защо не се хвърлим за кратко в леглото? — предложи й той с палаво изражение, хвана я за ръката и я поведе към спалнята.

Тя все още бе облечена в тъмносиния костюм, който носеше на работа, със златна огърлица и чифт перлени обеци. Изглеждаше делова и резервирана, а последното, което се въртеше в ума й, бе секс и романтика. Нямаше начин обаче да му откаже. Вече го бе избягвала в продължение на месец и той нямаше търпение. Преди да се появи Кал, тя също би горяла от желание да спи с него, след като не се бяха виждали толкова време. По принцип сексуалният им живот бе активен.

Мередит свали костюма, внимателно го сгъна на едно кресло, свали обувките и бижутата си, чорапогащника си и след минута се пъхна в леглото по бельо, след като набързо мина през банята. Чувстваше се като една от онези легендарни булки, които се заключвали в банята и отказвали да излязат, но ако бе постъпила така, Стив би я помислил за луда.

За минута той остана да лежи спокойно, държеше я в прегръдките си, тя усещаше колко я желае, тогава я връхлетяха всичките й чувства към него, но не под формата на страст, а на жалост.

— Какво не е наред, любима? — познаваше я прекалено добре и бе стреснат, когато усети, че тя трепери.

В очите й блеснаха сълзи. Бе толкова непочтена спрямо него, бе забъркала такава каша, а дори не можеше да му каже. Само щеше да го нарани. Не знаеше какво прави. Какво да изрече? Че има връзка и е влюбена в друг мъж? Би било толкова жестоко.

— Не знам — тя се опитваше да даде обяснение, но без да казва нищо, което да го притесни. — Трудно е, след като не сме се виждали толкова дълго, а когато сме заедно като сега… човек се чувства странно, нали?

— Не и аз — нежно рече той, гласът му бе дрезгав от желание по нея, но жените са различни. — Да, помисли си тя, както Кал бе казал веднъж за Шарлот, те са по правило непочтени. Мразеше се за това, което му причинява. И си мислеше, че не е по-добра от Шарлот.

— Съжалявам. — Тя се притисна към него, като изгубено дете. Той й бе приятел, утеха, наставник, и сега й се струваше чужд.

— Не съжалявай, Мери. Нека просто те подържа в прегръдката си. — Останаха така дълго, накрая тя се отдръпна, но когато той се опита да я люби, бе толкова отпусната и нещастна, че се запита дали не става фригидна. Най-малкото с него. С Кал след Хаваите бе съвсем различно.

— Може би идеята да те изненадам не бе съвсем добра — отбеляза той накрая.

Не искаше да я принуждава да прави любов с него, макар че я желаеше. Стана бавно, започна да се разхожда из стаята и тогава откри златния часовник, който бе оставила на масата.

— Какво е това? — поинтересува се нехайно, когато взе да види как изглежда. Тежеше и изглеждаше скъп.

— Това е часовникът ми — тя го гледаше право в очите.

— Виждам. Къде го купи?

— „Булгари“. Коледен подарък от Кал. — Нямаше смисъл да го лъже и за това. Поне за нещо трябваше да е искрена.

— Подаръкът си го бива — нещо го бодна, стана му неприятно. — Трябва да му е струвал доста пари.

— Той е много щедър със служителите си — хладно отвърна тя. Когато Стив се обърна към нея, очите му бяха пълни с болка и въпроси.

— Трябва ли да попитам дали за него не си нещо повече? — зададе болезнения въпрос той.

Погледите им се срещнаха.

Тя бавно поклати глава. Не искаше той да разбира, и нямаше намерение да признава нищо. Вече бе сигурна в решението си. Би било по-лесно да го застреля, отколкото да му каже истината. Нямаше нито желание нито куража.

— Не, не е необходимо. Часовникът не означава нищо.

Той кимна и го остави на масата. Името на Кал не бе споменато до края на уикенда, излязоха да хапнат пица навън вечерта, а на следния ден останаха в апартамента. В събота вечерта ядоха в заведение за хамбургери, явно това бе представа му за отпразнуване на Свети Валентин. И най-сетне, след като се прибраха, се любиха. От предишната страст и огън помежду им не бе останало нищо и след като свършиха и я задържа в прегръдките си, той вече беше сигурен, че нещо не е наред.

— Този наш стил на живот ни се отразява зле — тихо рече Стив. — Трябва да направим нещо. Май бързо се спускаме по наклонената плоскост. — Това бе повече констатация, отколкото въпрос.