Даниел Стийл - Неустоима сила

Ала въпреки обикновената храна, вечерята, която тя му приготви, бе вкусна. Макароните със сирене бяха фантастични, сандвичите хотдог — големи, беше омесила и царевични питки. Той бе донесъл два стека с по шест бири, за да остави единия на нея, и шоколадов кейк от деликатесния магазин, който му хареса на пръв поглед.

— Не бива да го ядеш — пошегува се той, — ако смяташ, че те купувам.

— Аз ще ям! — намеси се Фелиша.

— Сега ще ти отрежа — Стив й подаде голямо парче и Ана му се усмихна. Винаги се държеше мило с дъщеря й и тя го съжаляваше, че няма собствени деца. Понякога се питаше каква жена е Мередит. От време на време имаше чувството, че Стив храни неоснователни илюзии за нея.

Стив отряза и на Ана парче кейк и всички бяха единодушни, че е вкусен.

В осем часа Ана сложи Фелиша да спи, а Стив предложи да й прочете приказка, докато майка й измие чиниите. А когато тя свърши, Фелиша бе заспала дълбоко и Стив се върна в малката кухня.

— Какво й прочете? — попита го с любопитство Ана. Фелиша имаше някои любими истории.

— Един от медицинските ми учебници. Реших, че ще искаш да й повлияя от рано.

— Много смешно, няма що.

Ана избърса ръцете си в чиста кърпа. Всичко в апартамента беше износено, но много чисто. Тя бе безупречна и бе успяла да превърне това място в уютен дом, което несъмнено бе трудно предизвикателство. Боята се лющеше от стените, стаите бяха малки и прозорците гледаха към някаква грозна сграда. Изглеждаше на светлинни години по-зле от неговия апартамент, който Ана никога не бе виждала.

Той й даде още една бира и двамата седнаха на дивана, за да поговорят. Обсъждаха болницата, както винаги, а после подеха темата за Пуерто Рико и тя му призна, че й липсва.

— Липсва ми семейството, приятелите. Липсват ми много неща. — Разказа му за мечтите си. Все още искаше някой ден да отиде в страна от Третия свят, да помага на хора, които водеха трудно съществуване и се бореха всекидневно за живота си.

— Може би някой ден — завърши тя и остави бутилката бира на масичката за кафе.

— Единственото, което аз искам да направя, е да отида в Калифорния възможно най-скоро — призна той. — Излиза, че си много по-смела от мен.

— Просто не съм разглезена — пошегува се тя.

Винаги твърдеше, че материалното не я вълнува, но подобно на всички други му отдаваше значение до известна степен. Разбира се, не колкото хората, които той познаваше, включително самия него или Мери. Понякога възгледите й го караха да се чувства виновен.

— Ти си дяволски права от политическа гледна точка и от това ми се повдига — отбеляза той с усмивка.

С нея се отпускаше, чувстваше се много щастлив. Неприятният спомен от катастрофалния уикенд в Калифорния избледняваше. Вече започваше да си мисли, че не е било чак толкова лошо. Като никога обаче той не обсъди с Ана проблема си с Мередит. Просто разговаряха за себе си. Тя говореше за Йейл и за мечтите си за Фелиша.

— Искам да стане адвокат. Те печелят повече пари от нас.

— Моят боклукчия също печели повече пари от нас. А, между другото, мислех, че не одобряваш печеленето на прекалено много пари.

— Не важи, когато става дума за дъщеря ми — тя се усмихна добродушно. Беше добра майка, добър човек и Стив я харесваше. Освен това бе красива и сексапилна, с нея се чувстваше спокойно.

— Е, как така си нямаш приятел? — попита я той след известно време и тя се усмихна. Поставяха се взаимно в затруднено положение и си задаваха щекотливи въпроси. Но и двамата си даваха искрени отговори.

— Нямам време. Работя прекалено много. Освен това, от години не съм срещнала човек, който да ми хареса. Всички мъже, които познавам, са гейове, негодници или женени.

— Звучи окуражаващо — отбеляза той, отпуснал се на дивана й. — Какво им е лошото на гейовете?

— Не обичам да нося едни и същи дрехи с момчетата, с които излизам. Те обикновено изглеждат в тях по-добре от мен.

— Това е трудно постижимо. — Той направи малко тромав опит за комплимент и тя се усмихна. Приятно й бе, че е с него. — Е, внимавай с гейовете. Но с негодниците положението е по-опасно — понякога са интересни. Трябва да признаеш, че имат известен чар. Ами женените?

— Не обичам неравностойното положение — отвърна тя искрено. — Не искам да се забърквам в игри, които не мога да спечеля. Научих този урок твърде рано. — Бе се сблъскала с неравностойното положение заради бащата на Фелиша. В техния случай бе победило семейството му.

— Това е разумно — съгласи се Стив. — Аз самият никога не съм се впускал в авантюри. Не ми изглеждаше честно към Мери. Освен това не съм срещал жена, която да харесвам повече.