Даниел Стийл - Неустоима сила

— Сигурно си планирала този уикенд да бъдеш в Ню Йорк — с извинителен тон започна да й обяснява той, — но наистина ще ти бъда благодарен, ако останеш. Само този път. Струва ми се, че това ще е от значение за тези хора.

— Разбира се, Кал — отвърна тя без колебание. Съзнаваше колко е важно това за него, съображенията му й бяха съвсем ясни и се надяваше Стив да прояви разбиране. Ала той я изненада и разстрои.

— За Бога, Мери. Минаха три седмици. Така ли ще бъде и през следващите два месеца? Кога, по дяволите, ще те видя? — Като никога той бе ядосан и тя се разтревожи от факта, че вече не я разбира. Изпитваше донякъде и вина, че остава и затова зае отбранителна позиция.

— Не отлагам пътуването, за да играя тенис или да посетя градинския клуб. Става дума за бизнес, скъпи, налага се да съм на линия.

— Глупости. Кал може да ги съпровожда без теб.

— Не, няма да се справи. Но по-важното е, че не иска. А аз работя за него. Не мога просто да си тръгна, след като той ме е помолил да бъда тук. С Ти Ай Кю бихме могли да сключим най-голямата сделка.

— Страхотно. И какво се предполага, че трябва да направя аз? На работа съм в неделя и не мога да дойда. И ти го знаеш. — В гласа му се усещаше гняв и разочарование.

— Ще дойда следващия уикенд. Кълна се, честна скаутска. — Ала той бе все още ядосан, когато тя затвори и затова й се обади повторно и продължи да недоволства. Беше разстроен, че няма да я види. Но никой от двамата не бе в състояние да промени нещата. Бизнесът си е бизнес.

Кал бе наел фирма да сервира вечерята в неговия дом в петък вечерта, покани още три двойки и атмосферата бе много приятна. Бе помолил Мередит да отиде, преди да са пристигнали другите гости. Когато я посрещна, в очите му трепна неприкрито възхищение — бе с нова черна коктейлна рокля, семпла, изтънчена и много шикозна.

— Направо си изумителна, Мери! Както и роклята. Когато пристигнаха хората от Ти Ай Кю, тя изигра ролята на вежлива домакиня. Непринудено се движеше сред гостите, разговаряше с мъжете по делови въпроси, а после прекара дължимото време с жените. Ала повечето от тях говореха за децата си и в крайна сметка Мередит се оттегли при деловите разговори на мъжете. Кал сияеше като я гледаше, беше съвършена.

Когато най-сетне гостите си тръгнаха, всички бяха единодушни, че са прекарали прекрасна вечер с изискана храна, интересни хора и приятни разговори. А главният специалист от Ти Ай Кю като че ли се влюби в Мередит.

— Ти направо му взе ума — отбеляза възхитено Кал. — Страхотна си. Благодаря ти, че остана. Знам, че възнамеряваше да ходиш до Ню Йорк, но тази вечер бе много важна за мен.

— Разбирам — простичко отговори тя.

— Стив разстрои ли се? — поинтересува се Кал, видът му стана загрижен и тя се поколеба дали да му каже истината.

— Малко. Но следващия уикенд ще си отида.

Ала Мередит вече си даваше сметка, че не е толкова лесно да се връща в Ню Йорк през уикендите, както си представяше. Но пък трябваше да се справят само през следващите два месеца. Не беше цяла вечност. И Стив би трябвало да прояви по-голямо разбиране. Знаеше, че тя трябва да се наложи на новото работно място.

— Искрено съжалявам — откровено рече Кал. — Защо следващия петък не заминеш по-рано?

— Благодаря, може и така да направя. А този уикенд ще използвам, за да потърся къща в града — сподели тя, докато вървяха бавно към колата й, паркирана в алеята. Мередит бе доволна, че вечерта бе минала толкова добре.

— Може ли да те придружа? — попита той неочаквано.

— Струва ми се, че ще е доста отегчително — отговори тя, освен огледите на къщи, възнамеряваше и да пазарува. — Сигурна съм, че предпочиташ да прекараш времето с децата си — допълни Мередит, когато Кал отвори вратата на колата й.

— Всъщност и трите ми деца са доста ангажирани. Не се нуждаят дори от шофьорските ми услуги. Наистина ще ми е приятно да те придружа. Обичам да разглеждам къщи.

— Добре — съгласи се тя с усмивка, — щом наистина искаш.

— По кое време да те взема?

— Какво ще кажеш за десет и трийсет? Имам един оглед в единайсет.

— Ще дойда в десет и петнайсет, за да сме сигурни, че ще стигнем навреме. Благодаря ти отново за тази вечер… наистина бе страхотна — добави той с топла усмивка. На следващата сутрин той отиде в апартамента й в десет и петнайсет, облечен в панталон цвят каки, пуловер с висока яка и блейзер и както обикновено изглеждаше много красив. Тя започваше да се пита дали има момент, в който той да е с небрежен вид. Направо й бе невъзможно да си го представи.