Даниел Стийл - Неустоима сила

— Понякога. Но по-скоро съм бейзболен запалянко. В Ню Йорк обикновено е твърде студено, ако отидеш на футболен мач, може да умреш от студ.

— Тук няма опасност от измръзване — увери я Джули и Мередит бе обзета от вълните на техния ентусиазъм. Някак си, без да иска, се съгласи да отиде с тях.

— Сигурен ли си, че децата няма да имат нищо против? — попита по-късно Кал, след като останаха сами на масата.

— Разбира се, че не. И защо да имат нещо против? Ти вече си част от семейството, Мередит. Те се чувстват чудесно с теб.

— Мисля, че харесаха Стив, защото игра с тях на топка.

— Вярно. Но харесаха и теб. Джули те смята за умна, а според Анди си много красива. Е, той има добър вкус — с гордост заяви Кал, — метнал се е на мен.

— Но Мери Елън ме мрази — все пак й стана приятно от двойния комплимент и се усмихна. — Ако искаш я питай.

— И тя те харесва. На нея просто й трябва повече време да приеме хората, отколкото на останалите. Последния път, когато беше тук, одобри облеклото ти. На нейната възраст това е истинско признание. Каза, че си жестока, а това си е чиста проба комплимент и ако искаш да знаеш, аз не съм жесток, защото съм й баща. Според нея съм на двеста години и в повечето случаи съм загубеняк. Миналата седмица ми каза, че съм патетичен.

— Виждаш ли какво имах предвид — Мередит изпитваше едва ли не страхопочитание пред него, как можеше да се справя с такава лекота с всичко, от бизнеса до бебетата. — Изобщо не знам как бих постъпила в подобен случай. Ако дъщеря ми ме нарече патетична, ще бъда съсипана.

— С течение на времето преставаш да се разстройваш. След като няколко милиона пъти ти съобщят, че те мразят, започва да ти липсва, когато не ти го повтарят. Патетичен е всъщност похвала от устата на четиринайсетгодишно момиче. Много по-добре е от изостанал. Миналата година бях изостанал, а в началото на това лято — бедствие. Преди седмица Джули заяви, че съм наистина глупав, защото не й позволявах да си слага червило. Трябва да научиш жаргона им. — Той се разсмя и Мередит го последва. С него всичко изглеждаше толкова чудесно и просто.

— Струва ми се, че бизнес колежът е нещо в сравнение с това да имаш деца.

— Различно е — опроверга я той и нежно докосна ръката й. — Ти си прекрасна жена, Мери. И компанията ти е толкова приятна. Благодаря ти, че този уикенд остана тук.

Съзнаваше, че е направила саможертва и искаше да стори нещо за нея. А и заедно прекарваха чудесно. Дори огледът на къщи му бе приятен, след като бе с нея. Тогава се смяха много, защото агентът по недвижимите имоти го помисли за неин съпруг, но в крайна сметка това бе нормално предположение. Кал забеляза, че тя не бърза да се спре на някоя къща и вижда недостатъци във всяка една. Питаше се дали наистина иска да живее в града. Даваше си сметка, че това е отстъпка, която тя прави заради Стив, и започваше да подозира, че нейното желание е да остане в Пало Алто. Несъмнено би било по-удобно за нея.

— Впрочем, харесва ли ти апартамента? Удобно ли ти е?

— О, дори много — призна тя. — Но май трябва да се откажа от него и да се преместя в града. Стив жадува за къща там. А в интерес на истината аз предпочитам апартамента.

— Обзалагам, че мога да се досетя защо. Няма място за бебе. Боже, колко си упорита!

— Виж кой го казва! — върна му го тя.

— Значи си го разбрала, така ли? — Той я погледна малко притеснен, докато й наливаше още една чаша вино.

Когато тя най-сетне си тръгна към къщи, минаваше полунощ. А в единайсет часа на другия ден той мина да я вземе, за да я заведе на футболен мач. С него бяха и децата, които се втурнаха в жилището й като рояк пчелички. Двете момичета определиха апартамента като страхотен, а Анди просто каза, че му харесва.

На футболния мач обаче нямаха късмет. „Бронкос“ победи и Анди се ядоса много. Като се изключи това обаче, прекараха чудесно, хапнаха хотдог и фъстъци, купиха си и сладолед. А когато решиха да се прибират, дори без да се замисли, тя отиде с тях в къщата и помогна на Кал да им приготви вечеря. Чувстваше се чудесно с тях, да бъде част от семейството и истински съжали, когато вечерта трябваше да се прибере. Кал я изпрати до апартамента й и тя му благодари за прекрасния уикенд.

— Не съм прекарвала така хубаво от години. — Беше с него непрекъснато през последните три дни, бе го виждала в най-различни ситуации, всичките забавни, нито за миг не се бе отегчила. — Надявам се децата ти да не се дразнят, че се мотая наоколо.

— Разбира се, че не. На тях им е приятно. Ти си пример за момичетата, които виждат, че жените трябва да са умни, красиви, преуспяващи и добри. Важно е за тях.