Даниел Стийл - Неустоима сила

— Е, аз също се забавлявах много. Моля те, благодари им от мое име. И, благодаря и на теб, Кал.

— Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало от дълго време, Мередит. И се надявам, че го знаеш. — Гласът му бе неочаквано сериозен, натежал от вълнение, но това трая само миг, после той смени тона. — Пък и Чарли Макинтош не беше хубав колкото теб. — Двамата се разсмяха, после той се сбогува, като й припомни, че ще се видят в офиса. Няколко минути, след като тя се прибра, й се обади Стив.

— Къде, по дяволите, беше целия уикенд?

Мередит бе учудена от гнева му. Избухливостта не бе сред характерните му качества. Ала създалото се положение напрягаше и двамата и тя се постара да прояви разбиране.

— На различни места. На много места. На вечеря с клиенти в петък, както ти казах. В събота оглеждах къщи. Снощи вечерях с Кал. Днес ме водиха на футболен мач. Преди няколко минути се прибрах, скъпи. — Според нея му бе дала съвсем точен отчет къде е била, но той се вбеси още повече.

— Искаш да кажеш, че си прекарала целия уикенд с него? Защо просто не се пренесеш при този мъж, след като очевидно го искаш?

— Стига, Стив, не бъди глупав. Нямаше какво друго да правя през уикенда.

— Трябваше да си тук. — Говореше като сърдито дете.

— Днес ти си на работа, така че все едно нямаше да сме заедно. Защо правиш проблем от това?

— Намери ли къща? — сопнато попита той.

Мередит не харесваше тона на разговора и се питаше дали денят му не е бил особено лош или просто е смъртно уморен, което не би било изненадващо.

— Не. Но търся.

— Едва ли е толкова трудно. Когато бях там, вестниците бяха пълни с предложения за продажби.

— Не харесах никоя от тези, които гледах, Стив. Успокой се. Имаме време, а и апартаментът е чудесен.

— Може би трябва да отделиш повече време на тази задача, вместо непрекъснато да киснеш в къщата на Кал.

— Стив, престани, за Бога. В петък останах за делова вечеря, а днес бях с децата му. Не прави от мухата слон, просто проблем не съществува. — Тя с изненада си даде сметка, че съпругът й я ревнува.

— Ти мразиш децата по принцип. Кое в такъв случай ти е толкова интересно? Може би и двамата знаем за какво става дума. Така ли е, Мери? Влюбваш ли се в него? Затова ли не се прибираш от три седмици? Аз май съм в ролята на глупака, а?

— Разбира се, че не. С Кал сме просто приятели, любими. Ти го знаеш. Запозна се с него. Тук не познавам кой знае колко хора, а той се притесняваше, че ме е принудил да остана през уикенда.

— Би трябвало да е повече от притеснен — Стив почти крещеше, — прекарал е уикенда със съпругата ми, а аз — не.

— Скъпи, успокой се. Казах ти. Следващия уикенд си идвам. Между мен и Калан Дау няма нищо, освен работа и приятелство.

— Не съм съвсем сигурен. Видях го. Той е хубав, преуспяващ, очарователен и имам чувството, че ще започне да те сваля при първа възможност. Познавам този тип мъже.

— Ако той е способен да постъпи така глупаво, щеше да го направи докато пътувахме и сега нямаше да работя за него. Не ми е забавно някой да ме сваля. А и той не е такъв човек. Кал е истински джентълмен и ти го знаеш.

— Вече не знам какво знам, но каквото и да става, не ми харесва. Ти водиш напълно независим живот, все едно не си омъжена.

— Това са пълни глупости, Стив Уитман. Върша си работата и се опитвам да намеря къща за нас. Периодът не е лесен и за двама ни, но ако продължаваш да се държиш безразсъдно и да отправяш глупави обвинения срещу Кал Дау, ще направиш живота ми още по-труден. Той ми е шеф. Какво очакваш? Да му откажа да се виждам с него? — Думите й звучаха разумно, но той продължаваше да се сърди.

— Не… мисля, че не… просто не ми е приятно, че си толкова далеч. Оказа се по-трудно, отколкото си представях. Мислех, че ще се прибираш всеки уикенд. Не си давах сметка, че ще те виждам веднъж месечно. Така просто не става. — Изведнъж той й се стори повече потиснат, отколкото ядосан.

— Знам, мили. Следващия уикенд си идвам, каквото и да става. Обещавам — нежно рече тя.

— Дано.

— Ще дойда.

Но в четвъртък вечерта усети, че е настинала. На следващия ден започна да пие хапчета и се качи на самолета. На пристигане в Ню Йорк вече кашляше, главата я болеше силно, също и ушите. Когато стигна в апартамента, изглеждаше ужасно. Беше се забавила в офиса и изпусна по-ранния полет, така че на летище „Кенеди“ кацна чак в полунощ.

Стив бе приготвил вечеря, бутилка шампанско, но когато тя отвори вратата, вече бе един часа и единственото й желание бе да си легне. Мередит обаче седна да вечеря с него, пи шампанско и се преструваше, че не й е толкова зле. Ала опитното му око на лекар не можеше да бъде заблудено, умираше да се люби с нея, но когато си легнаха, вече всичко я болеше, дори кожата й тръпнеше от болка. Докосна я разбра, че съпругата му има температура.