Даниел Стийл - Неустоима сила

Така че на двамата им предстояха още десет седмици раздяла. А Мередит живееше сама в Калифорния вече два месеца.

— Какво сме направили, че да заслужим това наказание? — попита Мередит, готова да се разплаче.

— Поне ще си вкъщи една седмица. Ще се постарая да изляза за кратко в отпуск, докато си тук, Ана обеща да поеме дежурствата ми.

— Благодари й от мое име — Мередит се чувстваше направо отчаяна, откакто чу за злополуката с Харви Лукас.

През следващите няколко дни тя направи всичко, за да успее да се върне у дома за Коледа. Купи много подаръци за Стив. Беше опаковала багажа няколко дни, преди да тръгне, но снежна буря помете цялото Източно крайбрежие. Това само усложни нещата за Стив, броят на злополуките и счупените крайници се увеличи, той нямаше свободен миг.

Мередит възнамеряваше да лети на изток на Бъдни вечер, а предния ден вечеря с Калан и децата. В дневната се издигаше красива коледна елха и за разлика от Ню Йорк, тук времето бе твърде топло за сезона, което й изглеждаше нереално.

— Може би няма да успееш да пътуваш утре — предупреди я Анди, докато слушаха прогнозите за лошото време на изток и нестихващите снежни бури. Повече от шейсет сантиметра сняг покриваше Ню Йорк, а Стив й бе казал, че градът е замрял.

— Надявам се, да не се случи, Анди — напрегнато отвърна Мередит.

Току-що им бе поднесла подаръците си. Рокля за Мери Елън, която изтръгна радостни викове от нея, друга за Джули със странни обувки, които момичето определи като жестоки, и робот за Анди, който можеше да играе на топка и да налива сода от кутийка.

— Стив ще е много разстроен, ако не се прибера утре. — Това беше меко казано.

— Можеш да прекараш Коледа с нас — предложи Джули. Щяха да бъдат на Коледа с Кал, а майка им пристигаше на следващия ден, за да ги заведе на ски в Сън Вали. Не бе ги виждала от лятото, но те не я очакваха с особен ентусиазъм.

— С удоволствие бих прекарала Коледа с вас — отговори Мередит, — но трябва да се прибера вкъщи при съпруга си.

Кал заминаваше за Мексико с приятели на борда на яхта, докато децата са с майка си. Единственото, което Мередит искаше, бе да прекара една седмица в Ню Йорк със Стив. В момента животът им сякаш бе пълен единствено с проблеми и разочарования и притесненията по този повод засенчваха удоволствието от работата. Като знаеше, че ще бъдат разделени още няколко месеца, тя започваше да се тревожи за брака им. Кал също забеляза, че е неспокойна и след вечеря поговори с нея за това.

— Ще ви е трудно, докато той намери работа тук, Мери. Но ще намери. Прекалено добър специалист е, за да не се уреди. — Изглеждаше притеснен, може би се страхуваше, че тя ще иска често отпуск или още по-лошо, че ще се върне при съпруга си.

— Много по-трудно е, отколкото си представяхме — призна тя, потиснато.

— Хората непрекъснато го преживяват. Поемат работа в други градове и понякога минават години, докато семейството се събере на едно място. Налага се да се продават къщи, децата да довършат учебната си година. Мнозина го преживяват. И вие двамата със Стив ще се справите. Просто бъди търпелива.

— Търпелива съм… търпеливи сме… но се чувствам, сякаш съм го изоставила. Не съм сигурна, че той ще го разбере.

— Със сигурност ще разбере. Той е голямо момче. Знае колко важна е за теб тази работа. А накрая всичко ще завърши добре за него. Сигурен съм, че той е готов да направи още жертви за твоята кариера, Мери. Обича те. Жените правят същото заради съпрузите си. Отказват се от работа, която харесват, от приятели, дом, за да следват съпрузите си неотклонно. Той просто трябва да прояви търпение. Ти постъпи правилно, когато дойде тук, Мередит, и съм уверен, че и Стив го знае.

Но тя вече не бе сигурна какво знае Стив, единственото, с което бе наясно, бе, че не му харесва начинът на живот. Той бе прикован в Ню Йорк от обстоятелствата, докато тя си прекарваше приятно в Калифорния. Мередит несъмнено харесваше работата си, но той й липсваше.

— Надявам се скоро да намери добра работа тук, за да не се налага да направи огромна стъпка надолу — да приема онова място в главната болница на Сан Франциско — тъжно отбеляза тя, а Кал съчувствено я превърна през раменете. Искаше да я ободри и единственото, за което се сещаше, бе да й поднесе коледния подарък.

— Имам нещо малко за теб, Мередит. Просто за идеята.

Той й подаде малка кутийка, която извади от джоба си. Тя също му бе приготвила подарък. В коридора при дамската си чанта бе оставила оранжева кутия, така че отиде да я вземе, преди да отвори своя подарък.