Даниел Стийл - Неустоима сила

А когато останаха със Стив вечерта в апартамента им, преди тя да отпътува, с отворените куфари, пръснати навсякъде, Мередит погледна съпруга си с удивление.

— Все едно напускаме колежа или нещо подобно, нали? Не мога да повярвам.

— Нито пък аз — призна й той с усмивка, — но ми харесва. — Беше съобщил в болницата, че напуска, и те също бяха шокирани, но се радваха за него. Лукас съжаляваше най-много, знаеше, че това означава да прекара още една година, преди да се отдаде на изследванията си. Бяха започнали обаче веднага да търсят заместник на Стив. Ако намереха някого достатъчно скоро, Стив бе обещал да го обучи. Беше им дал дума, че няма да напусне, докато не намерят заместник. А болницата в Калифорния се бе съгласила с това условие, дори да закъснееше малко. Бяха проявили разбиране.

На следващия ден Стив тръгна за работа, а тя отпътува за летището. Беше неделя, бе прекарала една наситена с емоции седмица. В петък за последен път излезе от нюйоркския си офис и й бе мъчно, когато се раздели с тамошните си приятели. Имаше малко сълзи, сбогуване и много добри пожелания. А когато се обърна, за да напусне апартамента, го огледа, сякаш никога повече нямаше да се върне тук, опитвайки се да запомни какво е оставила.

— Спокойно, скъпа — нежно рече Стив. — Ще дойдеш следващия уикенд.

— Знам. Май съм малко нервна.

— Недей — потупа я по ръката. — Всичко ще е наред. Ще бъде страхотно.

— Знам — тя му се усмихна и затвори вратата зад двамата.

Работата в Калифорния напълно оправда очакванията на Мередит. Бе вълнуваща, създаваше предизвикателства, а професионалното общуване с Калан Дау бе по-приятно, отколкото очакваше. Що се отнася до кариерата й, това бе шансът на живота й. Двамата се разбираха отлично, провеждаха среща след среща и единият с часове се задържаше в кабинета на другия, погълнати в разговори за нови проекти. В края на всеки работен ден Мередит бе оживена и ентусиазирана.

Обзаведеният апартамент, който й бе предоставен от Калан, бе слънчев, просторен и удобен. Тя се обаждаше на Стив винаги когато можеше, за да сподели с него какво се случва в живота й, но както обикновено, го намираше трудно. Ала когато успееха да поговорят, той изразяваше радостта си за нея. Дори прояви разбиране, когато за първия уикенд от раздялата им тя му каза, че няма да може да се прибере в Ню Йорк поради многото работа. Все още се опитваше да прегледа всички недовършени проекти, които Чарли Макинтош й бе предал.

— Съжалявам, скъпи — му каза тя в четвъртък вечерта. Работеше в Калифорния от четири дни и още не бе дошла на себе си.

— Не се притеснявай. Може би през уикенда ще успееш да огледаш някои къщи.

Бяха се разбрали, че след като той ще работи в Ийст Бей, ще потърсят къща в града. По този начин и двамата щяха да пътуват по-дълго до работното си място, но ако живееха в Пало Алто, Стив щеше да отива на работа за два часа, което бе твърде много за него. Градът бе приемлив компромис и за двамата, затова Мередит се съгласи.

— Ще се огледам в неделя — обеща тя.

Имаше намерение да го стори, но дотогава щеше да е затрупана с работа. Купчините документи изглеждаха внушително на терасата в апартамента й. Кал я бе поканил на вечеря у тях предния ден, но тя отказа и хапна сандвич, докато работеше. Ала когато й позвъни в неделя следобед, Мередит се съгласи, тъй като беше свършила по-голямата част от работата.

Вечеря рано с него и децата, този път бяха много любезни с нея. Започваха да свикват с присъствието й и след като се запознаха със Стив, дори Мери Елън най-сетне повярва, че Мередит не е гадже на баща им.

Втората й седмица в „Дау тек“ мина още по-добре, отколкото първата, а към сряда тя бе сигурна, че през уикенда ще може да отпътува за Ню Йорк. Този път обаче Стив се обади да я разубеди. Харви Лукас бил болен и той трябвало да го замести. Мередит установи, че не е толкова разочарована, колкото очакваше. Имаше много работа, беше благодарна, че може да остане в Пало Алто и да продължи да работи.

— Ние, изглежда, няма да спечелим палмата на първенството по пътуване в едната и другата посока — Стив й се стори потиснат и мрачен. Беше зает в работата, но Мередит му липсваше. Беше му тъжно да се прибира вечер в празния апартамент след дежурство и се чувстваше като дете, което няма с кого да си играе. Бяха минали две седмици, откакто се бяха виждали.

Същинската криза настъпи през третия уикенд в Калифорния. Бяха си обещали, че този път нищо няма да им попречи. Мередит бе резервирала място за полета до Ню Йорк за петък вечерта, но в сряда Кал разбра, че клиентите, които трябваше да съпровождат в четвъртък, ще останат и на следващия ден и той я помоли да остане. Клиентите бяха много важни за компанията.