Даниел Стийл - Неустоима сила

— Да, ако това е, което искаш.

— Знаеш, че искам, Мередит. — Той протегна ръка и се ръкува с нея. — Договорихме ли се?

— Да. Не мога да повярвам, че това се случва. — Всичко бе станало толкова бързо. Преди две седмици бяха заедно на гастролната презентация, а сега тя вече бе негов служител и се преместваше в Калифорния.

— Нито пък аз. — Той отиде до малкия бар в приемната на офиса, откъдето взе бутилка шампанско и две чаши. А когато се върна, беше ухилен от ухо до ухо. — Хайде да празнуваме. Това е най-добрата новина, която съм получавал от години. Може би дори през целия си живот.

Вдигнаха тост, пиха шампанско, разговаряха, а после започнаха да уточняват подробностите.

— Кога искаш да постъпя при теб, Кал?

Знаеше, че Чарли Макинтош му бе дал предизвестие от две седмици, но предположи, че би останал по-дълго, особено като знаеше, че тя ще заеме неговото място и ще й трябва време да уреди много неща. Ако обаче той се придържаше към предизвестието, две седмици означаваха осми октомври, а нямаше как тя да успее дотогава. Ако не друго, трябваше да предупреди във фирмата. Мислеше да даде предизвестие от един месец, трябваше също да продадат и апартамента в Ню Йорк. Стив й каза, че се е уговорил да постъпи в Ийст Бей на първи януари. Това й се струваше съвсем приемливо.

— Не по-късно от петнайсети октомври — отвърна спокойно Кал. Тя се разсмя, помисли, че той се шегува.

— Много смешно. Говоря съвсем сериозно. Стив трябва да е тук на първи януари. Може би на петнайсети декември или веднага след Коледа?

— Няма начин, Мередит. — Изведнъж пред нея се изправи непоколебимият бизнесмен. Трябваше да мисли за „Дау тек“. Нямаше намерение да я чака три месеца, докато се появи в Калифорния. — Чарли вече ми каза, че няма да остане нито ден повече, което не е хубаво от негова страна, но той си е такъв. Няма търпение да напусне. Двамата с жена му вече са планирали двумесечна обиколка на Азия.

— Кал, няма как да дойда след три седмици. Това е лудост. — Тя бе повече от стресната, не искаше да идва два и половина месеца преди Стив, което нямаше да е честно към никой от двамата. Бе длъжна обаче също така да мисли за „Дау тек“ и за сделките на Калан.

— Не мога да работя без финансов директор. В действителност си ми необходима дори след две седмици, когато Чарли ще напусне. Мога да се справя за седмица без финансов директор, но не и повече. Трябва да дойдеш колкото е възможно по-скоро. Стив може да идва през уикендите или ти да пътуваш. Съжалявам, Мери, неприятно ми е, че ти причинявам неудобства. Но се нуждая от теб. — На нея това й харесваше, но как щеше да каже на Стив, че до края на годината ще поддържат брака си от двата бряга на Съединените щати. Кал изглежда не бе склонен на отстъпка. — Разбира се, ще ти дам премия. Мисля, че двеста и петдесет хиляди долара ще омекотят удара. — И как би могла да спори при това положение? Калан Дау наистина знаеше какво прави. — Ще ти дам апартамент в Пало Алто за три месеца, за наша сметка, разбира се, дори и за по-дълго, ако имаш нужда. Това ще ти даде време да решиш къде искаш да живееш и да намериш къща, каквато ти харесва. — Той дори правеше повече, отколкото тя би поискала.

— Всичко това е много щедро от твоя страна, Кал. Малко съм объркана, не очаквах да се наложи да дойда толкова скоро. Все още се чувстваше притеснена, въпреки обещаната премия, която бе повече от щедра, направо невероятна.

— Не очаквах Чарли да ми даде двуседмично предизвестие. Съжалявам, че те притискам, Мередит, но всички сме под пара. Договаряме ли се за петнайсети?

— Изглежда се налага. През уикендите, когато Стив не е на работа, ще трябва да летя до вкъщи. А той може да идва по средата на седмицата, когато е в почивка. Ще го изчислим. — Бе загрижена обаче как ще реагира Стив. Щеше да се срещне с него в хотела в четири часа и да вземат полета за Ню Йорк в шест.

Кал я прегърна на сбогуване и й поръча да му се обади, ако се нуждае от помощта му. Тя му го върна, като го подкани да я търси, ако има нужда от някакви идеи, докато е още в Ню Йорк. Той се разсмя.

— Шегуваш ли се? През следващите три седмици ще те преследвам на всеки десет минути, Мередит. Надявам се всичко да върви добре при теб. — Знаеше, че партньорите й ще бъдат разстроени, но по негово мнение, те си го заслужаваха. Истински я тревожеше съпругът й. Двата месеца и половина, през които нямаше да живеят заедно, щяха да са трудни.

Ала както винаги, Стив я изненада:

— Ако това се налага, мила, така ще бъде. Ти трябва да започнеш новата работа, а аз ще дойда, преди да си разбрала. — Отново му каза, че е удивителен.