Даниел Стийл - Неустоима сила

— Къде искаш да живееш? — попита я той небрежно, сякаш решението вече бе взето или поне бяха близо до него. — В града или тук? Аз бих искал тук и не бих имал нищо против да пътувам всеки ден.

— Тук би ми било по-лесно, но ти решаваш. Ще ти се налага да пътуваш до болницата и обратно в по-натоварени часове в сравнение с мен и много по-често.

— Ще видя. Май ми харесва идеята за покрайнините — той направи драматична пауза, търсейки реакцията в очите й, — мисля, че това може да е страхотно място да отгледаме децата си, много по-добро от Ню Йорк. А и ти няма да си толкова заета, както там, вече няма да ходиш на проучвателни пътувания, нито да работиш до полунощ. Това може да се окаже точното време и точното място да го направим. — Стив почти притаи дъх, докато чакаше отговора й, а тя замълча, сякаш претегляше думите му.

— Може би — се задоволи да каже Мередит. Не искаше да влиза в спор с него. Не още. Трябваше да обмисли още толкова други фактори.

— Само това ли? — попита я той леко разочарован. — Просто може би? Струва ми се, че ако някога го направим, Мередит, то ще е тук. Какво по-прекрасно от това да си дете в Калифорния.

— Да си дете, да, но с други родители — усмихна се тя, а после чертите й се отпуснаха. Винаги чувстваше напрежение, когато говореха за деца. Трябваше обаче да признае, че бе възможно да не е чак толкова лошо.

И двамата бяха в добро настроение, когато тръгнаха към къщата на Кал в седем и петнайсет и пристигнаха точно в седем и половина. Той ги чакаше в градината до басейна, на масата бяха сервирани коктейли „Маргарита“ и хайвер. Децата току-що бяха излезли от басейна и Кал изглеждаше спокоен и хубав, както винаги в идеално изгладена синя риза и бежови габардинени широки панталони, а на босо бе обул мокасини „Гучи“. Стив носеше стара риза на райета и протритото туидено сако, което тя мразеше, прииска й се да бе предвидила и да бе наредила багажа му, преди да замине за Калифорния. Следващия път, обеща си тя на ум, докато двамата мъже се ръкуваха. С подбрани думи Кал изрева колко много е очаквал срещата с него след всичко, което бе чул от Мередит по време на пътуването им.

— Жена ти е голям твой почитател, Стив. Надявам се, че го знаеш. Тя нито за миг не пропускаше да говори за теб. — Това бяха точните думи, които трябваше да каже, и Стив изглеждаше доволен.

Разговорът бе спокоен и непринуден, обсъждаха различни теми, накрая Кал го разпита за болниците, където бе ходил, и оттам стигнаха до високотехнологичното диагностично оборудване на Кал. Стив похвали много две от машините и изказа интересни мнения от гледна точка на лекаря, който ги използва. Кал изглеждаше доволен от чутото.

Влязоха в трапезарията след час и Кал им предложи бордо „Мутон Ротшилд“, което направи силно впечатление на Стив. В единайсет часа продължаваха да разговарят, вече на бренди. Наближаваше полунощ, когато си тръгнаха, а Мередит остана с впечатлението, че вечерта бе минала гладко. Изглежда двамата се бяха харесали.

— Какво мислиш за него? — попита тя в колата на връщане към хотела. Интересуваше я оценката на Стив.

— Той е дяволски умен мъж. Ти си права, изглежда добре, но това се забравя след известно време. Има много новаторски идеи и иска да направи много неща, поглъща те с ума си и забравяш за хубавите дрехи и вида му на филмова звезда. Разбирам защо го харесваш. — После се усмихна глуповато на жена си. — Съжалявам за сакото, Мередит. Следващия път ще нося по-хубаво.

— Кого го интересува. — Тя се усмихна на мъжа, когото обичаше. Гордееше се с него и го обичаше безмерно, беше радостна, че хареса Кал. Малко се стресна от следващите му думи.

— Мисля, че трябва да приемеш работата. Не смятам, че някога ще си простиш, ако не го направиш. Винаги ще се терзаеш какво е могло да се случи, ако си дошла тук. Мила, трябва да я приемеш.

— Ти си невероятен. А какво ще стане с теб?

— Все ще намеря нещо. Тук има много работа. Просто трябва да открия подходящо място. — Беше сигурен, че ще стане с течение на времето. — Сега главното е твоята работа. Искам да си щастлива. — Очите й плувнаха в сълзи при тези негови думи. Толкова бе добър с нея, толкова мил, такъв благороден дух.

— Няма да взема никакво решение, докато не разбера как стоят нещата при теб. Това засяга и двама ни, не само мен, независимо колко великодушно си настроен.

— Да видим какво ще стане в понеделник. А междувременно, нека прекараме добре уикенда.

Кал им бе предложил обиколка на следващия ден, но Стив му каза, че искат сами да открият града.