Даниел Стийл - Неустоима сила

Сега обаче не можеше да повярва, че е донесъл тази реликва в Сан Франциско.

— Какво му има? — Той я погледна с широко отворени очи, учуден от въпроса й. — Нали не отиваме на официална вечеря?

— Не, обаче утре вечер ще вечеряме с Калан Дау. Надявам се, че си носиш и други дрехи. Това бе типичен разговор между женени хора, който би прозвучал глупаво за случайния слушател.

— Не се притеснявай за такива дреболии. Мъжете ги разбират тези работи. Това сако си има индивидуалност и история. — Мразеше нови дрехи и никога не можеше да разбере защо тя смята, че панталоните му трябва да бъдат огладени. Прекарал бе толкова голяма част от живота си в смачкани панталони, че не смяташе останалото време за по-различно. Беше безупречно чист, но всичко, което носеше, бе смачкано.

— Изглежда малката ти реч за индивидуалността и историята означава, че не си носиш друго сако, така ли е?

— Точно така. — Той се ухили и се наведе да я целуне, когато взеха единствената му чанта, в която сякаш носеше тухли.

— Господи, какво си сложил? Топка за боулинг?

— Не — засмя се той, — някои книги. — Не отиваше никъде без купчина нова медицинска литература, която смяташе, че трябва да чете, за да поддържа информираността си. В интерес на истината това бе единственото, което го интересуваше. Стив беше блестящ лекар, но не и манекен. За разлика от Кал, който също бе несравним в своята област, но бе с безупречен външен вид и много елегантен. Двамата мъже не биха могли да бъдат по-различни. — Е, как върви? Нещо ново днес? — Стив очевидно бе щастлив, че е дошъл, и това й достави удоволствие.

— По-добре е от всякога — тя сияеше и говореше въодушевено за компанията на Кал по целия път към хотела в таксито. А после седнаха в стаята си и говориха дълго след полунощ.

На следващия ден остави Стив в хотела. Трябваше да се срещне с клиенти заедно с Кал, а Стив нае кола, за да отиде на насрочените вече срещи. Бе му предложила да използва кола с шофьор, но това не беше в неговия стил. Бе се снабдил с няколко карти на града от агенцията за коли под наем и се чувстваше сигурен, че може да намери болниците, в които отиваше. Мередит го целуна на излизане и му обеща да се срещнат в хотела в края на деня. Пожела му късмет и се запъти към „Дау тек“ при Калан.

Прекара още един изключителен ден с него. Посетиха трима от най-важните му клиенти и отидоха в една от болниците, където неговото диагностично оборудване се използваше най-много. Следобедът я очарова и Кал бе видимо доволен, че всичко й харесва. А когато си тръгна в края на деня, той й напомни, че ги чака вкъщи в седем и половина.

— Нямам търпение да се запозная със Стив, имам чувството, че вече сме стари приятели — сърдечно каза той. Бе му говорила за съпруга си толкова много по време на проучвателното пътуване, че той наистина имаше чувството, че го познава.

Мередит се видя със Стив в хотела, той изглеждаше спокоен и й се стори невероятно ентусиазиран. Беше силно впечатлен от трите болници, които бе видял, бе получил препоръка за четвъртата, която се занимаваше само с най-трудните случаи на травми. Разполагаше с хеликоптерна площадка и очевидно травматологичното отделение много приличаше на онова, в което той работеше. Нямаше търпение да го посети в понеделник. Вече си бе насрочил среща с директора. Болниците, които бе посетил, предлагаха добри възможности и се заинтересуваха от кандидатурата му, но нямаха подходящи свободни места; тъй като бяха впечатлени от препоръките му, обещаха да го имат предвид, ако нещо се появи. Той се бе издигнал прекалено високо в йерархията и бе твърде опитен, за да му предложат нещо по-малко от шефско място, а никое от тях не бе вакантно. Стив сподели, че би се чувствал добре във всяка от тях, но надеждите му бяха за болницата в Ийст Бей, където щеше да отиде в понеделник.

— Какво мислиш? — Тя му се усмихна, за двамата денят бе плодотворен и Мередит забеляза, че Стив също е в добро настроение.

— Струва ми се, че Сан Франциско ми харесва — каза той със сияещо изражение. — Градът е малко бижу, а и хората са много приятни. Не е като Ню Йорк и никой не се държи сякаш всеки момент ще го ограбиш. Дори в травматологичното отделение персоналът е доста спокоен. В Оукланд беше малко по-напрегнато, но две минути преди да отида, им бяха докарали шестима ранени. Да ти кажа честно, хареса ми, Мери. Виждам, защо те привлича.

Тя изведнъж почувства, че пред тях се разкрива нов живот и в това имаше нещо магнетично и вълнуващо. Единственият проблем бе, че нямаше свободно място за него, но все още оставаше болницата в Ийст Бей, която щеше да посети в понеделник, а там даваха надежди, но не искаха да се ангажират по телефона. Бе им изпратил по факса професионалната си автобиография, но все още срещата с тях предстоеше.