— Все още не знаем, нали? — твърдо отговори тя. Все още имаше отговорности към партньорите си в Ню Йорк и трябваше да ги поеме. — Какво ще кажеш за сряда? Ще се освободя за три дни, които да прекарам с теб, ако искаш. До края на седмицата нямам ангажименти.
— Звучи чудесно. — По гласа му се разбираше колко се зарадва, че тя ще дойде. Мередит също усещаше вълнение. Нещата се развиваха толкова бързо, че беше малко страшно. — Ще те чакам на летището, само ми кажи кога пристигаш.
— Сигурен ли си, че не правиш голяма грешка, Кал? Фактът, че организирахме успешно първичното предлагане на акциите не означава, че ще бъда добър финансов директор за теб. — Никога не бе работила такава работа. Ала знаеше доста за „Дау тек“.
— Повярвай ми, Мередит, знам какво правя. Веднага разпознавам таланта, щом го зърна, не съм бил толкова впечатлен от години. Ако бях сигурен, че поне ще го обмислиш, щях да разцелувам Чарли, когато подаде оставка. Това е най-голямата услуга, която някой ми е правил.
— Е, не се възпламенявай чак толкова. Нека първо поговорим.
— Ще говорим много, обещавам. Питай ме за всичко, което искаш да знаеш, Мери. Нямам тайни от теб.
Тя харесваше това му качество. Беше честен човек, почтен и с блестящ ум. Съчетанието бе страхотно, а и вече се беше убедила, че работят чудесно заедно. Все пак обаче й предстоеше да вземе грандиозно решение и не можеше да позволи Стив да рискува кариерата си заради нейната. Трябваше да гарантира интересите му по най-добрия начин, въпреки че той бе склонен да направи жест заради нея. Искаше да осигури неговото щастие, това бе от жизненоважно значение за нея.
— Нямам търпение да те видя — добави Кал.
— Не мислех, че ще се срещнем отново толкова скоро. — Тя се разсмя.
Предложението му бе напълно неочаквано. Изобщо не бе си и мечтала това да се случи, а бе станало в резултат на първичното предлагане и гастролната презентация, организирани от нея. Все пак й се струваше, че някаква невидима сила има пръст. Ала продължаваше да се притеснява. Искаше да вземе най-доброто решение за всички и отговорността за това бе огромна.
— Опасявах се, че трябва да си купя нова компания и да реша да я направя акционерна, само и само да те видя отново. Чудесни новини, Мери. Ние с теб сме страхотен екип.
— Така е нали — потвърди доволно. И имаше защо — цената на акциите се покачваше. — Е, нека видим какво ще произлезе, когато дойда в Калифорния.
— Ще започна да паля свещи, Мередит… или ще поръчам молебен, или нещо подобно. Ще направя и невъзможното, за да те уговоря. Надявам се, че го знаеш.
— Подозирах, че си способен — засмя се дяволито тя. Той наистина не беше от хората, които приемат не за отговор.
— Ще се видим в сряда — весело се сбогува Кал. След като остави слушалката, Мередит остана да седи на дивана, загледана в телефона, като се питаше какво ще се случи в Калифорния.
Полетът до Калифорния в сряда мина леко. Кал я чакаше на входа на летището. Беше застанал от едната страна, търсеше я с поглед и лицето му грейна в широка усмивка, щом я видя.
— За момент ме обзе паника. Започнах да се питам дали не си размислила, но си се уплашила да ми се обадиш.
— Никога не бих постъпила така — отвърна тя изненадано, когато той пое тежкото куфарче от нея.
— Сигурен съм, извинявай. Но подобно чувство съм изпитвал като дете. Все се страхувах, че татко ще изгуби билетите за цирка. Никога не се случи, но аз винаги се тревожех.
— Е, ето ме.
Бе размишлявала надълго и нашироко по пътя и все още не виждаше как Стив ще остави работата си в Ню Йорк. Беше по-загрижена за него, отколкото за предложението на Кал. Знаеше колко солидна е компанията му, а той вече я бе уведомил за възможността да придобие акции от нея. Така че Стив си оставаше основната й тревога.
— Не мога да повярвам, че правя това. — Все още се чувстваше притеснена.
— Мередит, знам, че това ще е най-важното решение в цялата ти кариера, ако го вземеш. И не мисля, че ще съжаляваш. Ако просто ти бях приятел, а не заинтересована страна, бих ти казал, че е глупаво да не приемеш.
— Разбирам. Но промяната е огромна. Не само промяната в кариерите ни, но и преместването в Калифорния е голямо решение.
— Притесняваш се за Стив — погледна я косо той докато товареха багажа й, — но и тук има хубави болници. Вече установих някои контакти с Централната болница. Ти ми каза, че има приятели и в Станфорд. В болницата на Калифорнийския университет, в Оукланд също има много добра травматологична клиника. Изобщо има много възможности за него. Смятам, че ще се окаже вълнуващо за Стив.
Читать дальше