Даниел Стийл - Неустоима сила

— На някои от тях. Не мога обаче да взема решението ей така, за миг. Трябва да го обсъдя със Стив. Работата му тук е чудесна.

— Като номер две в отделението. Може би тук ще бъде номер едно. Защо не разговаряш с него за предложението?

— И какво да кажа? Че се отказвам от кариерата, на която посветих дванайсет години и искам той да захвърли всичко и да ме последва на другия край на континента? Кал, това е съдбоносно решение. — Бе останала без дъх. Той направо я бе зашеметил.

— Знам това, Мередит. Не очаквам да вземеш решение с лекота. Като твой приятел обаче мога да ти кажа, че това ще е най-доброто, което ти се е случвало. Защо не дойдеш тази седмица и да поговорим?

— Не мога — в гласа й се усещаше паника.

За пръв път я чуваше раздразнена и притеснена.

— Защо не? — Бе настоятелен, когато искаше нещо, и тя имаше чувството, че към нея лети експресен влак. Калан Дау не бе преуспял случайно. Когато си набележеше цел, той я преследваше, докато я постигне.

— Имам срещи тази седмица — смотолеви тя.

— Тогава да се видим през следващата. Нека поне го обсъдим.

— Познавам работата, Кал. Познавам компанията. Познавам и теб. Не в това е проблемът. Не е необходимо да ме убеждаваш. Но моят живот е изграден тук.

— Предлагам ти по-добър живот тук. Искаш ли аз да говоря със Стив?

— Не, аз ще го направя. Но той ще помисли, че съм луда, а може би, че и ти си луд. — Беше разтревожена, а приповдигнатият тон, с който той говореше, я плашеше. Кал изобщо не се вслушваше в разумните й възражения.

— Може и да съм луд, но това е най-добрата ми идея от години. Мисля, че Чарли Макинтош ми направи голяма услуга.

— А аз мисля, че напускането му може да преобърне живота ми с краката нагоре. — Тя се разсмя, най-сетне малко дойде на себе си. Кал не преставаше да я удивява.

— Поне ще обмислиш ли предложението? Разговаряй със Стив, виж какво мисли. По думите ти за него, съдя, че е умен мъж. Може би ще оцени огромната възможност, която ти се предоставя. Мередит, искам да ти дам възможност да придобиеш едно на сто от компанията и мога ти плащам повече от сегашните ти партньори.

Без съмнение, щом имаше възможност да купи акции, предложението бе съблазнително. Но те все пак имаха живот в Ню Йорк, а трябваше да помислят и за работата на Стив. Пало Алто беше далеч от Манхатън, от всичко, което имаха и познаваха.

— Кал, предложението ти е невероятно. Но просто не знам. Не мисля, че ще е лесно Стив да напусне травматологичното отделение. Дори ми е неприятно, че трябва да го питам. Просто не е честно към него.

— Ами ако се беше случило обратното — той получава фантастично предложение, заради което трябва да се преместите, ти би ли тръгнала? — притисна я Калан.

— Не би го поискал от мен, Кал. Твърде почтен е, за да го направи.

— Това не е въпрос на почтеност, Мери, това е бизнес, голям бизнес и шанс да спечелиш много пари за двамата и да живеете по-добре тук.

— Ще говоря със Стив — каза тя накрая, — но не се надявай много. Трябва да уважа факта, че той има добра работа тук и е възможно да не поиска да се преместим. Вероятно ще намериш някого там, в Калифорния, може би някой от компанията, за когото не се сещаш в момента.

— Никой от моето обкръжение не може да стъпи на малкия ти пръст, Мери. Дори Чарли ми предложи да разговарям с теб. Направила си му силно впечатление. Хайде… имам нужда от теб. Не можеш да ми откажеш сега, след всичко, което постигнахме заедно. Това е моето бебе, Мери, а донякъде и твоето. Не искаш ли да го видиш как расте?

— Престани да ме омайваш — отвърна тя смеейки се, — ужасен си!

— Просто искам да дойдеш тук и да разговаряме. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Ще дойдеш ли тази седмица, Мери?

— Нека първо го обсъдя със Стив. Той е в болницата, но в сряда ще се прибере. Не искам да разисквам този въпрос по телефона.

— А аз не искам да чакам дълго. Защо не отидеш веднага при него? Така ще можеш да дойдеш тук в сряда.

— И какво според теб да кажа на партньорите си? — Тя отново се притесни при перспективата да захвърли всичко и да отиде в Калифорния да разговаря с Калан за новата работа. Започваше да й звучи страшно. Но в същото време я привличаше.

— Кажи им, че имаш нужда от отпуск. В крайна сметка си го заслужи.

— Не искам да ги лъжа, Кал.

— О, за Бога, тогава им кажи истината. Обвини ги право в очите, че не те ценят достатъчно, че никакви ги няма, когато трябва да ти отдадат заслуженото, че не си струва да работиш повече за тях. Така че идвай в Калифорния да се видим.