Даниел Стийл - Неустоима сила

Когато влезе в офиса си, най-напред провери движението на акциите на „Дау тек“, те все още вървяха добре и тя изпита задоволство. Мислеше да се обади на Кал да го поздрави отново, когато й позвъни секретарката.

— Калан Дау ви търси, мисис Уитман — отривисто съобщи тя и Мередит прекрати заниманията си, за да отговори.

— Здравей. Тъкмо се готвех да ти се обадя. Акциите все още вървят добре. — Тя самата бе купила пакет от тях за себе си след откриването на търговията и сега проявяваше към движението на цената им и съвсем личен интерес. — Какво ново в Калифорния?

— Е, Мередит — тя усети нещо странно в гласа му, — тук нещата се движат с шеметна скорост.

— Какво искаш да кажеш? — Мередит бе озадачена, но заинтригувана от думите му.

— Чарли подаде оставка в петък. Боя се да не създаде проблем, ако разстрои акционерите или предизвика съдебен процес, но се надявам това да не се случи. Имахме продължителен сериозен разговор, той не може да се примири с факта, че сме акционерна компания. Не желае да отговаря на акционерите и категорично се противопоставя на придобиването на друга компания. Всъщност бе достатъчно искрен, каза, че аз съм го надминал. Според него бил твърде стар, за да се приспособява. Да ти кажа право, мисля, че е взел правилното решение, като имам предвид как се чувстваше.

Като разсъди върху думите му, Мередит кимна утвърдително:

— Може би е за добро, Кал, въпреки че ми е известна дългогодишната ви работа заедно. Трябва да намериш някого, който споделя поетата от теб посока и е готов да работи за разрастването на компанията и дори е ентусиазиран от идеята.

— На това се надявам — отвърна той лаконично.

— Имаш ли някого предвид? Какъв период предизвестие ти даде Чарли?

— Отговорите и на двата въпроса са да, и две седмици, в същия ред.

— Времето нито е много, нито е малко.

— Да ти кажа истината, мисля, че го е решил още преди гастролната презентация, но е изчакал да ме уведоми, когато се върнем. Не мисли, че трябва да остава тук, след като е решил да си тръгва. — Калан знаеше, че за Чарли щеше да е много трудно да си тръгне, тя представляваше много за него.

— И така, кого предвиждаш за неговия пост? Някой външен или човек от компанията? — попита тя, опитваше се да се сети за някой подходящ специалист, когото да му препоръча.

— Спрял съм се на външен. — Седнал на бюрото си, той се усмихваше, но тя нямаше как да го види. — Исках да разбера какво мислиш за идеята.

— Познавам ли го? — Очевидно бе заинтригувана. Проявяваше донякъде майчински чувства към „Дау тек“ и бе трогната, че той й се обади да се посъветва.

— Съвсем отблизо. Всъщност, смятам, че този човек ще е идеалният заместник на Чарли.

— Умирам от любопитство, Кал — нетърпеливо го подкани тя. — Кой е?

— Иди до огледалото, Мери — ласкаво й предложи той и мина известно време, докато тя асимилира казаното от него.

— Какво означава това? — бе напълно озадачена.

— Бих искал ти да си новият ни финансов директор, Мередит. Ти си точно това, от което се нуждае компанията… от което се нуждая аз. Имаш същите виждания като мен, същите цели за компанията. Знаеш всичко за този бизнес. Споделих докрай тайните и бъдещите си планове с теб. Мери, ти си идеалният човек.

Отначало тя помисли, че той се шегува. Но предложението беше много примамливо. За жалост нямаше как да го осъществи. Вече имаше работа, дом, съпруг и не бе възможно да напусне Ню Йорк. Какво щеше да прави Стив?

— Това е най-хубавото нещо, което някой ми е казвал от години, Кал. — Не й се искаше да му отказва, но трябваше. — Ала знаеш, че не мога да го направя.

— Защо не? — Тонът му бе твърд, сякаш не би приел не за отговор. — Разбира се, че можеш да го направиш, стига да искаш. — Стори й се, че щеше да се обиди, ако не приемеше.

— Аз съм инвестиционен банкер, Кал. И наистина не познавам достатъчно вашия бизнес, за да бъда ефективен финансов директор. Каквито и трудности да ти създава, Чарли знае много повече от мен по този въпрос. Освен това съм партньор във фирмата, тук имам съпруг, който работи в Ню Йорк. Не мога просто така да захвърля всичко и да се преместя в Калифорния.

— Хората непрекъснато го правят, Мередит, знаеш го. Променят кариерата, работното си място, професията, именно това е смисълът на живота — промени и израстване. Би била чудесен финансов директор. В твоята фирма си в задънена улица и го разбираш. Това е повече от ясно. Партньорите ти не те ценят, дори не се досещат, че си изключителна, пък аз го знам. Ще бъдеш неоценима за мен. И ако искаш да съм откровен докрай, ще печелиш много повече пари тук. Това е голяма възможност за теб. А Стив ще си намери работа в Калифорния. И ние имаме травматологични отделения. В Централната болница на Сан Франциско. То е едно от най-добрите в страната. Дадох ли отговор на всичките ти въпроси? — За момент, докато го слушаше, й се стори, че няма какво да възрази.