Даниел Стийл - Неустоима сила

— Това наистина ще им хареса, Кал.

— Това е истината и ти го знаеш, Мери. А и те си го знаят. Сега отивай да говориш със съпруга си в болницата и довечера ми се обади.

— Не ме притискай.

— Ще те притискам, докато не се съгласиш да дойдеш поне да поговори. Дължа ти толкова много.

— А аз дължа на съпруга си много повече, Кал. Не мога просто така да разруша кариерата му и да му кажа да си търси работа в Калифорния, защото така ми е удобно. С право може да ми отговори, че трябва да забравя за това.

— Не и ако е човекът, който твърдиш, че е. Мисля, че ще останеш изненадана.

Така и се случи, когато Мередит се срещна със Стив в столовата в девет часа, за да му предаде разговора. Притесняваше се ужасно как да му поднесе вестта, но след като се престраши, обясни какво й е предложил Кал. Стив я погледна проницателно:

— Това ли искаш, Мери? — попита я без заобикалки.

— Не знам какво искам, скъпи — честно си призна тя. — Това е прекрасно предложение, а компанията е много интересна. Но ние имаме живот тук. Тук съм от дванайсет години и ми харесва да бъда партньор във фирма за инвестиционна банкова дейност, която е голям играч на Уолстрийт. А и ти имаш страхотна работа тук. Не мисля, че е честно да те карам да напуснеш всичко това и да се преместиш в Калифорния.

— Защо не, ако е по-добре за нас в дългосрочна перспектива? Може там да ни хареса. — Мисълта, която му мина през ум веднага, беше, че ако я откъсне от Уолстрийт, тя може би най-сетне ще поиска деца. А Калифорния би била чудесно място за отглеждането им.

— Наистина ли си склонен да се преместиш оттук? — Тя го погледна озадачена, след като чу какво е мнението му.

— Може би. Ако намеря работа, а не виждам защо да не намеря. Хората се стрелят и в Калифорния. Там също има банди — Стив се усмихна. Беше приел новината много по-добре, отколкото тя очакваше. Дори й се стори ентусиазиран, може би повече от нея. Тя все още се чувстваше нервна. Подобна стъпка представляваше голяма промяна в цялата й кариера, макар че предложението на Кал бе несъмнено съблазнително. — Защо поне не заминеш да поговориш с него?

— И той ми го предложи, но… — Тя все още се колебаеше, но Стив я насърчи. Радваше се за нея.

— Мисля, че трябва да го направиш. Кога иска да отидеш?

— Може би в сряда. Утре имам среща с нов клиент.

— Е, заминавай. И ако ти хареса, ще дойда при теб в петък. Този уикенд пак не съм на работа.

— Как уреди това?

Тя бе трогната от положителното му отношение към предложението на Кал. Очевидно Стив искаше най-доброто за нея и бе готов на саможертви, дори големи, за да й помогне да постигне желаното.

— Продадох душата си, за да осигуря уикенд за двамата, Мери. Май съм постъпил правилно. Докато сме там, можем да проверим в някои болници. Калан Дау сигурно има връзки. А и аз познавам двама колеги в Станфорд. Правят специализация там.

— Ти си невероятен, мили — тя се протегна през масата и хвана ръката му. Той беше дори по-чудесен, отколкото го бе представила пред Кал.

— И ти. А сега отивай вкъщи и му се обади.

— Мога да му се обадя и утре.

Ала накрая размисли. Позвъни му веднага, щом се прибра. Кал нямаше търпение да я чуе.

— Какво каза Стив?

— Иска да дойда при теб и да се видим. Невероятен е. Дори не се противопостави на преместването.

— Защото е умен и е разбрал, че сделката е добра. А освен това те обича.

— И аз го обичам. Със сигурност е най-свестният мъж на земята, щом се съгласи да направи подобно нещо за мен. Каза, че ако искам, ще дойде там през уикенда и ще се огледа за работа. Познава колеги в Станфорд.

— Мога да ви помогна, Мери. Познавам някои хора в болниците. Напълно възможно е да получи работата, която иска. А ти ще си мой финансов директор и ще заживеем щастливи заедно.

— От твоите уста всичко звучи толкова просто…

И двамата обаче си даваха сметка, че не е така. Не бе лесно кариерите на двама души да бъдат прехвърлени на другия край на страната. Или може би той бе прав и не бе чак толкова сложно, колкото тя си мислеше. Вече не знаеше какво да мисли. Пречките, които изглеждаха прекалено големи в началото, сякаш отпадаха една по една и единственият въпрос, който трябваше да реши, бе дали иска идеята да се осъществи. Ала преди да вземе решението, трябваше да поговори с Кал.

— Може да е просто, ако го искаш, Мередит — уверено рече той. — И така, кога идваш? Какво ще кажеш за утре?

— Трябва да се срещна с нов клиент — напомни му тя.

— С малко късмет може да се окаже, че му губиш времето. Поне аз се надявам да е така.