Даниел Стийл - Неустоима сила

Разговаряха отново за бизнеса и в осем и половина, съвсем по разписание, той я откара на летището. Помогна й да чекира багажа си, а после я изпрати до фоайето за първа класа и тя му благодари за интересния следобед и прекрасната вечер, каза му, че й е било много приятно да се запознае с децата му.

— Бих искал да ти повярвам — с извинителен тон отвърна той. — Те не са точно страхотни, Мери, и аз си давам сметка за това. Може би трябва да започна да ги запознавам с различни хора, приятели като теб, най-малкото.

— Може би за тях ще стане по-лесно в бъдеще, ако не усещат заплаха. Те няма защо да се страхуват от мен — увери го тя чистосърдечно, а той се намръщи.

— Не съм сигурен, че ще повярват. Може би си мислят, че ги лъжа и че имаме връзка. Може би смятат, че си измислила историята със съпруга си.

— Защо бих направила подобно нещо, Кал? — Тя го погледна, шокирана от предположението.

— Защото така би постъпила майка им, ако това отговаря на целите й. Излъга ги за мъжа, за когото в крайна сметка се омъжи. Те подозираха за връзката й с него, много преди да го споделя с тях. Опитвам се да не постъпя по същия начин, затова не им казвам нищо.

— Може би правилното поведение е някъде по средата.

— Трябва да опитам — усмихна се той, а после й пожела приятно пътуване и й напомни, че ще се видят в неделя вечерта в „Риц Карлтън“ в Бостън.

— Вероятно ще стане към полунощ — отвърна Мередит. — Исках да прекарам малко време със съпруга си, но както изглежда, той ще работи, както обикновено. Поне утре ще бъдем заедно. Тръгвам в десет вечерта в неделя с полет от Ню Йорк.

— Ще бъда в хотела в седем — каза той. — Ако ти е скучно, когато той отиде на работа, тръгни по-рано и вечеряй с мен.

— Ще се обадя, ако реша. Междувременно, желая ти приятен уикенд.

— Ще играя тенис с децата утре, а останалата част от деня ще се излежавам край басейна. Нямам търпение — призна си той и тя се засмя при мисълта за съвсем различните си занимания.

— А аз ще пера.

— Някак си не мога да си го представя — разсмя се той.

Тя бе прекалено хубава и блестяща, за да прекарва времето си край пералната машина. Не можеше да я види в ролята домакиня.

— Някой трябва да свърши тази работа, а Стив може единствено да готви. Не мисля, че трябва да го обвинявам.

— Трябва да ме запознаеш с него идните дни. Струва ми се страхотна комбинация — да спасява човешки живот и да готви едновременно. Идеалният съпруг.

— Много си подхождаме — усмихна се тя.

Остави я във фоайето с куфара й и след половин час тя се качи на самолета. Малко след излитането Мередит извади лаптопа си. Работи едва час, след това го прибра, облегна се в креслото на самолета и затвори очи. Мислеше за Кал. Не можеше да си представи каква жена би го привлякла. Питаше се дали би го впечатлило хубаво лице, остър ум, глупост или приятелка, която да споделя душевните му терзания. С неговото враждебно отношение към брака и дългите връзки, бе трудно да се предвиди с каква жена би излизал. Даваше си сметка, че това изобщо не е нейна работа.

Седмицата бе дълга и се чувстваше уморена. Нямаше търпение да се види със Стив. Замислена за него, Мередит се унесе в дрямка и стюардесата я събуди, когато се приземиха. Тя бе една от първите, слезе от самолета, взе чантите си и хвана такси. В седем без десет в събота сутринта тя отвори вратата на апартамента им. Остави чантите в антрето, свали обувките си и влезе на пръсти в спалнята им, за да не го събуди. Той спеше дълбоко в леглото им, гол както обикновено, тя свали дрехите си и се пъхна под завивките до него. Той леко се размърда и я притегли към себе си, сякаш е била до него през цялата нощ, а после отвори очи и разбра какво се е случило.

— Ти си се върнала — прошепна Стив, тя се усмихна и кимна, после го целуна. — Липсваше ми — той я притегли още по-близо и тя почувства топлината на тялото му до нейното, когато започна да я целува.

— И ти ми липсваше — призна тя. Стив прокара ръка бавно по изящните извивки на тялото й и тя осъзна с копнеж колко много време е минало, откакто бяха заедно за последен път. Преди повече от седмица, близо осем дни, и двамата жадуваха един за друг.

След това нямаше нужда от повече думи, остана само страстта, която пламтеше помежду им като вечен огън от деня, в който се бяха срещнали. И двамата копнееха за това, искаха го, отчаяно се нуждаеха от него. Колкото и малко време да прекарваха заедно, всеки момент за тях бе скъпоценен. Мина доста време, преди да продумат отново, а когато заговориха, копринената й руса коса се бе разпиляла по възглавницата, тя отново го прегърна и целуна.