Даниел Стийл - Неустоима сила

Той й показа няколко доклада и двамата обсъдиха новите му идеи. Тя отново се впечатли силно от творческия му размах и от широтата на мисълта му. Неговият успех се дължеше преди всичко на тези му качества. А в пет и половина той я погледна, настанен удобно в креслото си, и й зададе странен въпрос.

— Мередит, някога мислила ли си да напуснеш инвестиционната банкова дейност?

Тя бе забележителна в професията си, той го разбираше по-добре от всеки друг, но бе установил, че Мередит проявява интерес и към бизнеса с високи технологии.

— Ти се справяш отлично и вероятно печелиш дяволски много пари.

— Така е — отвърна тя със срамежлива усмивка.

— Тук ще печелиш още повече — отбеляза Калан Дау. — Ако някога решиш да направиш промяна, ще се радвам да ми се обадиш. Надявам се, че ме разбираш.

— Поласкана съм. Но за момента не възнамерявам да отивам никъде. — Двамата със Стив бяха прекалено обвързани с Ню Йорк, за да мислят за преместване. Той имаше чудесна работа в травматологичното отделение, а тя бе омъжена за Уолстрийт.

— Това може да е по-вярно, отколкото предполагаш — рече Калан Дау. — В една старомодна фирма като тази, в която работиш, Мередит, каква кариера можеш да направиш според теб? Ти си вече партньор, но освен теб има много възрастни, солидни, добре окопали се старши партньори. Ти никога няма да управляваш тази фирма. Няма да допуснат жена на това място и ти го знаеш.

— Възможно е да се случи някой ден — спокойно отвърна тя. — Времената се менят.

— Времената са се променили навсякъде другаде. В инвестиционната банкова дейност обаче всичко се развива по-бавно. Това е последният бастион на господата, които бяха свикнали да управляват света, и все още го правят на някои места. Струва ми се, че ти си си осигурила забележителни позиции, особено в сделките с високотехнологичните компании. Няма да отречеш, че старшите партньори още изпращат хора като Пол Блек, за да те придружават на срещите с клиентите ти. Тези хора имат повече власт от теб. Ти свършваш работата, за тях остава славата. — Тя самата бе размишлявала върху това, но не искаше да го признае пред него.

— Ти си истински подстрекател, нали, мистър Дау? — Гледаше го с широка усмивка на лицето. — Какво искаш да направя? Да подам оставка, когато се прибера? Те ще бъдат доволни.

— Не, струва ми се, че само хвърлям камък в локвата. Когато видя добра възможност, не мога да не действам. Ние работим добре заедно, Мередит. Мислим еднакво за много неща. Не искам да те изпускам.

Не можеше да не се съгласи с него, но и не можеше да се каже, че бяха пропуснали възможността.

— Не бих казала, че сме си губили времето заедно, нали? — Бяха организирали прекрасно първичното предлагане на акции заедно.

— Разбира се, че не. Просто вече мисля колко ми е неприятно, че съвместната ни работа приключи. Мога всеки ден да ти се обаждам и да се съветвам. Като си мисля за това, разбирам, че вече трупам загуби.

Тя се разсмя на думите му.

— Предупредих те, че в края на гастролната презентация ще съм ти омръзнала до смърт. Но винаги можеш да ми се обадиш.

— Вероятно ще бъдеш на път с някой нов клиент, който ще хленчи и ще плаче, ще има нужда да държиш ръката му, докато не превърнеш компанията му в акционерна.

— Не за дълго във всеки случай. Ще го преживея за няколко седмици. Със Стив не сме се виждали почти цялото лято.

— Не знам как го правиш — отбеляза той с възхищение. — Може би така сте запазили брака си в продължение на четиринайсет години. Възможно е да се развива още по-добре, ако изобщо не се виждате. — Това обаче не можеше да се каже за неговия брак и той си даваше сметка.

— Стив твърди, че е страхотно да си женен за стюардеса.

— Едва ли — Кал й се усмихна, изглеждаше вече успокоен в края на дългата седмица. А и явно очакваше уикенда, който щеше да прекара с децата си, преди да замине в неделя за Бостън. — Какво ще кажеш за една ранна вечеря с моите малки чудовища? Ще те откарам после до летището за нощния полет. Не е необходимо да тръгваме преди осем и половина.

Макар че тя се бе съгласила да се запознае с тях, първоначално се бе съпротивлявала на предложението, но сега й бе неудобно да му откаже. Наистина не искаше да се натрапва, но харесваше компанията му и проявяваше любопитство да се запознае с децата.

— Сигурен ли си, че няма да им е неприятно да заведеш непознат вкъщи?

— Ще го преживеят. Свикнали са с бизнес дами като майка им. Не обръщат голямо внимание на това, което правя. На този етап момичетата се интересуват от къси поли и грим. А Анди го е грижа единствено за ферарито ми. С тях не разговарям за работата си.