Даниел Стийл - Неустоима сила

— Вероятно това не е толкова лошо. Ще имат достатъчно време за делови ангажименти след години.

— Миналия уикенд се върнахме от Тахо, вчера тръгнаха на училище. Тази сутрин всички недоволстваха по този повод.

Двамата излязоха заедно от офиса, по това време почти всички служители си бяха тръгнали. Ферарито му бе на паркинга. Бе докарал Мередит от Сан Франциско с него, чантите й бяха в багажника и когато тя отново се качи в колата, той свали гюрука.

— Само на пет минути сме от дома ми. Не е лошо да вземеш малко чист въздух — непринудено обясни Кал.

В Пало Алто бе с четири-пет градуса по-топло, отколкото в града. Мередит изпита удоволствие от краткото пътуване в открита кола.

Бъбреха приятелски, когато той зави по алеята с ограда от двете страни, портата се отвори автоматично при натискането на копчето на козирката на автомобила. А когато портата се прибра, пред очите й се откри прекрасна каменна къща с просторна ливада от едната страна, няколко красиви стари дървета, огромен басейн, група деца в него и няколко други, разположили се на шезлонги отстрани, увити в хавлиени кърпи. Наблюдаваше ги приятна на вид жена на около трийсет и пет години, а до едно малко момче стоеше златен ритрийвър, който се затича след топката, която то хвърли надалеч. Сцената бе идилична и напълно контрастираше с деловия живот в сферата на високите технологии. Това бе светът, в който той обичаше да се връща. Няколко деца му помахаха, когато наближиха. Той паркира колата, а Мередит забеляза, че едно от момичетата я наблюдаваше с интерес.

— Здравейте, деца — извика им Кал и прекоси ливадата.

Край басейна имаше поне десет деца и Мередит се досети, че повечето са техни другарчета, но когато наближиха, тя разбра кои са на Калан. Двете момичета, които той й бе описал — Мери Елън и Джули, приличаха много на него дотолкова, че дори бе забавно. А пък Анди бе смалено копие на баща си. Когато той я представи, и тримата я заоглеждаха, сякаш току-що идваше от друга планета.

— Двамата бяхме заедно на проучвателно пътуване. В Чикаго и Минеаполис, и Лос Анжелис. А следващата седмица заминаваме за Европа — обясни той, докато Анди я гледаше подозрително.

— Ти новата приятелка на татко ли си?

Мередит се усмихна на този въпрос, а Кал побърза да го сгълчи.

— Анди! Много си груб и отгоре на това говориш, без да мислиш.

— Е, така ли е? — настоя детето.

Кучето донесе топката и я пусна в краката му, но Анди не му обърна внимание. Да разпитва Мередит, бе много по-интересно, отколкото да играе с ритрийвъра. А изглежда и сестрите му слушаха с интерес.

— Всъщност, аз съм омъжена. С баща ви просто работим заедно. Съпругът ми е лекар. — Надяваше се да се разбере лесно с тях. Приятелчетата им се струпаха наоколо, но двете момичета сякаш изпитваха неудобство и не се приближиха.

— Какъв лекар? — попита я Анди. — За деца ли се грижи?

— Понякога. Грижи се за хора, преживели тежки злополуки, той е травматолог.

— Веднъж паднах от велосипеда и си счупих ръката — обясни Анди и й се усмихна.

Явно бе решил, че е красива и не преследва баща му.

— Сигурно е боляло — съчувствено рече Мередит.

— Така е. Имаш ли деца?

— Не, нямам — запита се дали трябва да се извини заради този факт.

Двете момичета продължаваха да я наблюдават крадешком, но се задоволиха единствено да я поздравят възпитано, когато баща им я представи. Не направиха нищо повече. Слушаха отговорите й на въпросите на брат им и изглежда бяха доволни от чутото.

— Връщам се в Ню Йорк след няколко часа.

Каза го сякаш искаше да им внуши по-голямо доверие. По някакъв начин почувства, че те я възприемат като заплаха, въпреки че е омъжена, и тя се постара да ги увери, че скоро ще си тръгне.

Кал й предложи чаша вино, а децата се върнаха при другарчетата си. Половин час по-късно, докато двамата с Мередит седяха във вътрешния двор, пиеха вино и бъбреха, приятелите на децата му си тръгнаха и те се качиха горе да се преоблекат за вечеря.

— Децата ти са красиви — отбеляза тя, — толкова много приличат на теб.

— Шарлот винаги е казвала, че Анди ми е одрал кожата, дори когато беше бебе. А двете момичета изглеждат точно като майка ми. Мисля, че отчасти заради това Шарлот никога не се е чувствала обвързана с тях. — От всичко, което бе споделил с нея до този момент, Мередит подозираше, че има по-дълбоки причини да не се обвърже с тях, главно заради дългата й връзка с друг мъж и факта, че тя никога не бе искала деца. — Те не са свикнали да водя тук хора. Срещали са се само с една-две от жените, с които съм излизал.