Даниел Стийл - Неустоима сила

На следващата сутрин се срещна с Кал във фоайето в седем часа, както се бяха уговорили. Разходиха се за кратко в Хънтигтън парк на чист въздух, а после се върнаха да пият кафе. Мередит бе учудена от студа, бризът беше бръснещ, а мъглата над града още не се бе вдигнала. Въпреки това разходката навън бе разнообразие, вместо да седи в неприветливите помещения, в които бяха организирани презентациите им.

— Готов ли си за следващия рунд? — попита го тя, докато похапваха кифлички с боровинки.

— Разбира се. А ти? Отегчи ли се вече от „Дау тек“?

Той изглеждаше енергичен и свеж, след като бе прекарал нощта в собственото си легло, а и явно бе щастлив, защото бе видял децата си.

— Разбира се, че не съм уморена от „Дау тек“ — тя му се усмихна, докато сервитьорката им сипваше кафе. — Предстои да завоюваме нови светове.

Ала и двамата знаеха, че в Сан Франциско щеше да им е лесно. Това бе градът, където той живееше, а жителите на Сан Франциско знаеха какво бе постигнал в Силициевата долина.

Първата им презентация за деня мина добре, след това имаха кратка закуска и тя успя да се обади в работата си. А после отидоха направо на обяд и на следващата презентация. Храниха се с ритуалното „гумено пиле“, а към два и трийсет свършиха и всичко бе готово. Калан погледна часовника си и каза, че може да се върне до офиса и покани Мередит да го придружи.

— Мисля, че бих могла да се опитам да хвана по-ранен полет — отклони поканата тя.

Имаше един в пет часа, който ако можеше да хване, щеше да се прибере у дома в един часа след полунощ. Знаеше, че на Стив това ще му хареса.

Но когато се обади в авиокомпанията от хотела, информираха я, че няма свободни места. Трябваше да чака до нощния полет. Каза на Калан, че ще остане в хотела и ще чете нещо. Ала той бе настоятелен. Искаше да я заведе в Пало Алто и отново да се срещне с хората в неговия офис, преди да отпътува от Сан Франциско. Покани я да посети и дома му, ако има време, и да се запознае с децата му.

— Нямало те е цялата седмица, ще имаш твърде много ангажименти, за да се занимаваш и с мен — не отстъпваше тя.

— Харесва ми да се занимавам с теб. Освен това винаги съм готов да получа безплатен съвет.

Той ценеше изключително високо мнението и, а тя вече знаеше за „Дау тек“ почти колкото него. Калан бе толкова горд с компанията и семейството си, че нямаше търпение да й ги покаже. Тя се качи горе, взе багажа си и след десет минути слезе при него във фоайето. А в три и половина бяха в Пало Алто. Служителите в офиса се зарадваха, когато го видяха, и веднага го заразпитваха за подробности от гастролната презентация.

— Всичко мина гладко — съобщи той с широка усмивка и погледна Мередит. — Благодарение на мисис Уитман — обясни на колегите си.

Чарлс Макинтош се бе прибрал вкъщи след обяда във „Феърмонт“. Той не бе в първа младост и се бе уморил след цяла седмица презентации. Мередит не би искала да го признае пред Кал, но за нея бе облекчение да не чува придирчивите му забележки и отрицателното му мнение за всичко. С него се работеше твърде напрегнато. А когато след обяда седнаха в кабинета на Кал, той сам заговори за това:

— Не знам какво да правя с него, Мери. Мислех, че вече ще е свикнал с идеята, но той все още е ядосан, че превръщам компанията в акционерна. Противопоставя се принципно и е съвсем искрен. В случая обаче тази позиция не е конструктивна. Тъй като чувствата му са много силни, той отхвърля работата, която трябва да свърши, не желае да се занимава с анализаторите, с Комисията по ценните книжа и фондовите борси, с акционерите. Според него ние просто грешим. Не допуска никой да погледне какво прави, понякога дори и мен. Ще спечели пари от тази операция, но съм сигурен, че дори не го е грижа за това. Просто не искаше да предприемам тази стъпка.

— Нека поговоря с него — отвърна Мередит.

Тя все още смяташе, че може да го привлече към идеята. Чарли не бе казал нищо, което да навреди, но и не помагаше кой знае колко.

— Не съм сигурен, че това е правилната тактика — Кал бе предпазлив. Чарли не одобряваше особено Мередит, а той не искаше да подсилва неприязънта му към нея. — Нека почакаме и да видим дали ще се успокои, може и сам да размисли. Не искам да го притискам. — Кал твърде много уважаваше Чарли, който бе приятел на баща му.

— Ако не се приспособи — предупреди Мередит, — е възможно акционерите ти да не го възприемат.

Тя също продължаваше да се притеснява по този повод.

— Бедният стар Чарли — отбеляза Кал, след което двамата насочиха разговора към друга тема.