Даниел Стийл - Неустоима сила

— И аз се надявам. Изглежда са чудесни деца.

Ала не можеше да не се запита дали не им е трудно да растат без майка край себе си, особено на момичетата, които бяха в пубертета. Не можеше да си представи, че им е лесно — нито на тях, нито на Кал. Тази история бе много вълнуваща. Клиентът й очевидно бе интересна личност и й се искаше да научи нещо повече за него. Не искаше да го разпитва, но се чудеше дали има приятелка, или беше един от онези мъже, които, след като веднъж са били наранени, се задоволяват с тълпа временни компаньонки край себе си, може би от време на време и само с една от тях, но която можеше да бъде отстранена в момента, в който се сближи твърде много с него. Не й приличаше на човек, на когото му допада идеята да се ангажира, не и след преживяното първия път, и в известен смисъл тя изпитваше жалост към него.

Ала той я изненада със следващия въпрос.

— Мередит, защо според теб не искаш деца? Пропускаш едно вълшебно преживяване, но хората, които не са минали по този път, не го знаят.

— Никога не съм имала време за бебе. Просто съм твърде заета. И мисля, че няма да е честно към моите деца. Не искам да постъпя като съпругата ти, да наема детегледачка и да се върна бързо на работа. Децата заслужават майките им да са непрекъснато до тях, но ако трябва да съм честна, струва ми се, че това не би ми било приятно. Прекалено голямо удоволствие изпитвам от работата си.

— Смяташ ли, че наистина е така, или това по-скоро показва, че не си дотам привързана към съпруга си?

Тя се вцепени и бързо поклати глава в знак на отрицание:

— Мисля, че двамата със Стив сме доста привързани един към друг. Никога не е имало проблеми помежду ни. Наистина е свързано с кариерите ни.

— Същото ми каза и Шарлот, когато за пръв път й предложих да имаме деца. Ала истината е съвсем различна. Тя имаше връзка с друг мъж, който никога не е искал да се ожени за нея. А и не мисля, че тя бе сигурна в чувствата си към мен, въпреки че си представяше обратното. Струва ми се, че когато една жена наистина вярва на някой мъж, тя иска да има деца от него. Може би ти не си толкова сигурна в доктор Килдеър, както смяташ, Мередит, нито пък в чувствата си към него.

Теорията му бе шокираща и тя дори не искаше да я слуша. Със сигурност не важеше за тях със Стивън, независимо дали Калан Дау си вярваше.

— Гарантирам ти, случаят не е такъв. Ние сме много влюбени един в друг. Възможно е да съм просто една от онези жени, които нямат нужда от деца, и съм достатъчно умна, за да си давам сметка за това. Може би няма да съм много добра майка. Това обаче няма нищо общо с привързаността ми към съпруга ми.

— Не го вярвам, Мередит. Ти сигурно си въобразяваш, че си привързана към него, но според мен е естествено, ако ти истински вярваш във вашата връзка, да искаш деца. — Думите му започваха да я дразнят.

— Това са глупости, Кал, и ти го знаеш. Не мога да повярвам, че наистина си мислиш подобни неща. Кажи ми, че се шегуваш.

— Съвсем не се шегувам. Не е нужно да го признаваш пред мен. Но помисли върху думите ми, когато останеш сама тази вечер. Отговори си на въпроса защо не искаш неговите деца?

— Защото през последните дванайсет години правех това, което исках — организирах банкови обединения, пишех забележки в червено в проспектите с помощта на юристите и придружавах клиентите си на гастролни презентации. Според теб кога съм имала време за деца?

— По всяко време, ако си ги искала. Твоите клиенти не могат да заместят бебето в ръцете ти, Мередит. Всички ние идваме и си отиваме, а детето е завинаги твое. Но може би това не важи за брака ти. — Той я погледна крадешком и забеляза, че я е обидил, така че побърза да промени темата.

През следващите два часа те разговаряха за неговата емисия акции и за гастролната презентация. Ала въпреки уверенията, които му даде, той така и не успя да я успокои. И когато Мередит се прибра в стаята си в хотела, малко след десет часа, тя все още мислеше върху думите му. Казаното от него бе нелепо. Тя имаше всички сериозни основания, които жените изтъкваха, за да не допуснат някоя непростима грешка и да имат деца, когато не ги искат или ако не са готови. Кариерата, й беше точно толкова важна за нея, колкото и за Стив, а нейната по-специално отнемаше и същите усилия. Не беше възможно да съчетае деловия си живот с отглеждането на деца, освен ако не бе готова да намали до крайност дейността си или да напусне фирмата. Дори Стив разбираше това и не можеше да си представи, че Калан не схваща положението. Само защото той има три деца, това не означаваше, че всички останали биха искали или биха изпитвали радост от тях. Бог бе свидетел, че това не важеше за жена му и постъпката й се стори още по-грозна на Мередит, защото първо ги бе родила, а после се бе отказала от тях и ги бе изоставила заради мъж, кариера и живот в друга страна. Мередит не би постъпила така, ако вече имаше деца. Предпочиташе да не изпада в положението на Шарлот Дау, която бе отхвърлила с лека ръка отговорностите си като майка. Мередит по-скоро би направила операция на тръбите си и нерядко бе мислила върху това, но знаеше, че Стив би се разстроил, ако го стори. Неведнъж я е молил да не го прави.