Даниел Стийл - Неустоима сила

— Нека го обсъдим утре — предложи тя, докато излизаха заедно от летището. — Ще се видим сутринта. — Тя му помаха, след като се разделиха, а когато се прибра в хотелската си стая, й се обади Стив.

— Кога си идваш? Липсваш ми!

— И ти ми липсваш, скъпи. Ще си бъда у дома към седем сутринта в събота. Работиш ли?

— Да, в момента съм на работа. Но утре вечерта съм в почивка. Когато се прибереш в събота, само ела в леглото и ме събуди.

— Това е най-доброто предложение, което чувам от седмица — тя се усмихна.

Грозните думи, които Кал изрече за брака им, не бяха забравени. Но вече бе сигурна, че те не се отнасят до нея. Той бе просто циник.

— Надявам се това наистина да е най-доброто предложение, което си получавала през седмицата. Този тип нали не те сваля?

— Разбира се, че не. Става дума за бизнес.

— Как върви?

— Страхотно. Нямам търпение да стигнем до Ню Йорк. В понеделник сме в Бостън, във вторник — в Ню Йорк. Между другото, ще замина за Бостън чак в неделя вечерта. Ще имаме заедно на разположение цели два дни.

— По дяволите. Точно от това се страхувах. В неделя съм на работа, замествам Лукас.

— Няма проблем, поне ще прекараме заедно съботата.

— Казах ти, че все едно съм женен за стюардеса. Единственото, което не правиш, е да ми сервираш вечерята.

— Ще ти донеса вкъщи някоя от онези малки бутилки текила от полета утре вечерта, ако искаш.

— Донеси себе си вкъщи. Нямам търпение да те видя.

И на двамата седмицата им се видя твърде дълга и тя също копнееше за присъствието му. Следеше новините след атентата в Емпайър стейт билдинг, все още терористите, които го бяха извършили, не бяха заловени. Повечето хора бяха загинали след първата експлозия. Броят на мъртвите нарасна на над триста въпреки усилията на Стив и колегите му.

Побъбриха още няколко минути и тя взе душ. После, когато вече четеше в леглото, Калан се обади с няколко обичайни въпроса.

— Струва ми се странно, че не съм в един хотел с теб, Мери. Това ми стана навик. — Стори й се спокоен и както винаги дружелюбен.

— Ще бъдеш истински щастлив, когато след Европа ме видиш за последен път, повярвай ми. Нека обаче първо отидем до Ню Йорк. Там е най-важната презентация.

— Знам, че е така. Все още малко се тревожа за нея.

— Недей. Досега всичко върви чудесно. Вече се говори за емисията. А след Ню Йорк купувачите ще са повече, отколкото предлаганите пакети акции. Списъкът им ще е като справочник „Кой кой е в инвестиционната банкова дейност“. — Тя имаше предвид рекламното съобщение, което щеше да се появи в „Уолстрийт джърнъл“ на следващия ден след предлагането на ценните книжа, за да оповести края на сделката със списък на всички купувачи. А в този случай той щеше да е впечатляващ.

— Благодаря ти, Мередит — с благодарност изрече той. — Никога не бих постигнал това без теб.

— Глупости — отвърна тя не съвсем в тона на вежливостта и той се разсмя. Беше му приятно да работи с нея и съжаляваше, че скоро ще се разделят. — Как бяха децата ти, когато се прибра? Обзалагам се, че са се зарадвали много. — Особено след като майка им я нямаше, тя си даваше сметка колко важен трябва да е за тях Калан.

— Всъщност бяха заспали. Икономката ми е безкомпромисна, що се отнася до режима им на сън. За тях това е полезно. Ще ги видя утре вечерта, когато се прибера. Мислех първо да се отбия в офиса. Може би ще ме придружиш?

— Сигурно. Ще мина оттам на път към летището.

Възнамеряваше да остане в първокласния си апартамент и да чете материалите, спокойно да хапне един сандвич и да хване после полета за Ню Йорк.

— Ще поговорим за това по-късно — сдържано отвърна той, а после я посъветва да се наспи и й обеща да се видят на сутринта.

След като затвориха, тя дълго лежа в леглото, не може да заспи, мислеше за него. Той бе чудесен мъж и добър приятел, но в известен смисъл тя го съжаляваше. Бе толкова очевидно, дори за външен човек като нея, че той бе силно наранен от предателството на съпругата си, от факта, че в крайна сметка го бе изоставила. Обичаше децата си, но явно в сърцето му не бе останало място за любов към друга жена. Сякаш Шарлот бе унищожила частица от него и сега, осем години по-късно, тази частица все още не бе възстановена. Явно поради това той не можеше да проумее отношенията й със Стив и се отнасяше към брака й с недоверие. Мисълта за това отново я върна към Стив и тя се усмихна сама на себе си, замислена колко много й липсва той и колко щастлива ще бъде, когато го види в събота сутринта. Бяха щастливи, след четиринайсетгодишен брак все още между тях имаше нещо много специално. А теорията на Кал, че тя не го обича или че не му вярва достатъчно, за да има деца от него, й се струваше глупава. Тя се унесе постепенно в сън с мисълта за Стив и тази нощ сънищата й бяха прекрасни.