Даниел Стийл - Неустоима сила

Всичко това звучеше тъжно на Мередит, точно това не искаше да се случи в живота й. Питаше се как ли се чувстват сега децата му и колко висока цена са платили в емоционално отношение за безотговорното поведение на майка си.

— А къде е тя сега?

— Това е друга история. Онова, за което не си дадох сметка, улисан в проблемите, е, че те с партньора й са имали романтично увлечение в продължение на няколко години преди да се запознаем и през по-голямата част от брака ни. Бяхме женени от седем години, когато тя ми призна. Вече имахме три деца, а тя искаше да ни напусне. Даде ми попечителство върху децата, без да й мигне окото, година по-късно те закриха практиката си в Лос Анжелис и се преместиха в Лондон, за да открият кантора там. Бяхме разведени от осем години, когато преди няколко години тя най-сетне се омъжи за него, и мисля, че са много щастливи. Не е нужно да казвам, че нямат деца.

— Вижда ли понякога децата?

— Три-четири пъти в годината идва за по няколко дни. Обикновено ако някой от нейните клиенти прави филм в Лос Анжелис, и тогава вижда децата. Всяко лято ги води за няколко седмици в Южна Франция.

На Мередит това й се струваше безсърдечно и й стана жал за децата.

— Мразят ли я за това… или просто са разочаровани?

— Нито едно от двете. Мисля, че я приемат такава, каквато е. Те не познават други отношения. А и аз съм край тях през повечето време. Опитвам се да не работя до много късно, разрешил съм им да ми се обаждат в офиса, ако имат проблем. Уикендите са свещени, всяко лято вземам месец отпуск и прекарваме на езерото Тахо. Всичко се подреди много добре, но не така си представях нещата. Мислех, че ще сме от онези симпатични семейства с мама и татко и ято деца край тях. Вместо това сме аз и ятото… или по-точно ятото и аз. — Той й се усмихна. — Прекарваме добре заедно и те ангажират цялото ми внимание, особено през уикендите.

— Изненадана съм, че не си се оженил отново — призна честно Мередит. — Сигурно не е лесно да гледаш сам три деца.

— В известен смисъл е лесно — отвърна той с изненадваща прямота. — Не е необходимо да спориш с друг как да ги възпитаваш. Няма битки за това кое е правилно или неправилно и дали е добро за тях. Вземаш сам всички решения. Отношенията ни са прекрасни и мисля, че те ме уважават. И за да бъда откровен, струва ми се, че Шарлот ме изцели. Никога повече не съм пожелавал да имам подобна връзка. Има нещо невероятно изкуствено и непочтено в брака.

Особено ако жена ти през цялото време спи с бизнес партньора си. Ала Мередит се постара да не каже това гласно. В края на краищата те с Кал може и да се сприятеляваха, но той все пак й беше клиент.

— Трябва да си бил много обиден, когато ти е казала истината — внимателно отбеляза Мередит. — Изненадан ли беше, или го подозираше?

— Не съм го подозирал и за миг. Смятах я за най-почтената жена под слънцето. Тя самата имаше същото мнение за личността си. Много се гордееше със себе си, че той бил единственият друг мъж, с когото е спала, преди да се оженим. В нейните очи това бе равносилно да ми бъде вярна. Аз обаче не приех нещата по този начин. Преживявах го дълго време.

— А сега? — попита Мередит, след като допиха първата си чаша вино и започнаха да вечерят.

Разговорът бе интересен и й даваше неочакван поглед за личността му. Историята му будеше съчувствие у нея. Даваше си сметка, че ако Стив някога бе имал връзка, тя би била съсипана. Що се отнасяше до Стив обаче, сигурна бе, че той никога не би постъпил така. Ала изглежда съпругата на Калан бе от друга порода.

— Преживяваш ли още?

— Да преживявам? Не, вече не. Наистина, когато се замисля за това, понякога се ядосвам. Постъпката й не бе почтена, но често става точно така. И не съм склонен да извърша същата глупост като се обвържа отново. Не искам да си слагам главата на дръвника и да предлагам на някого възможността да я отсече или пък да изтръгне сърцето ми. Бракът понякога прилича на гладиаторска арена, подобно на Колизеума. Просто вече нямам силите да се предлагам на лъвовете.

Той използваше силни изрази, а картината, която рисуваше чрез тях, бе сурова. Беше измамен от жената, която бе обичал и на която бе вярвал, майката на неговите деца, и беше очевидно, че изобщо не й е простил, нито бе преживял измяната напълно. Мередит не бе сигурна, че трябва да го обвинява за това.

— Колко са големи децата ти?

Той се усмихна. Не беше трудно да се види, че ги обичаше с цялото си сърце.

— Мери Елън е четиринайсетгодишна, трудна възраст, бих казал. Допреди година ме смяташе за велик, според нея оттогава коефициентът ми на интелигентност непрекъснато намалява. В нейните очи съм вече едва ли не изкуфял. Джули е на дванайсет и все още ме признава, но и тя започва да навлиза в същата зона като Мери Елън. Още една година и авторитетът ми ще се срине и пред нея. Андрю е на девет. По някакво чудо той все още смята, че съм страхотен. Надявам се да се запознаеш с тях някога, Мери. — Без предисловия той започна да я нарича галено по същия начин като Стив, но тя не обърна внимание.